Айн Рэнд - Изворът

Къщата на скиците не бе проектирана от Роурк, а от скалата, на която трябваше да бъде построена. Сякаш скалата се бе разраснала, за да завърши сама себе си и да разгласи, че за това е създадена. Къщата, разчупена на много нива, следваше скалните тераси и се издигаше заедно със скалата, във възходящи пространства и равнини, сливащи се в ненадмината хармония. Стените, изградени от гранита на скалата, бяха продължение на нейните вертикални линии; широките издадени тераси от бетон, сребрист като морето, следваха линията на вълните и на ширналия се хоризонт.

Роурк не бе помръднал от мястото си до масата, когато хората дойдоха в чертожната зала за новия работен ден. Чертежите бяха изпратени в кабинета на Снайт.

Два дни по-късно окончателна скица на къщата, готова, за да бъде показана на Остин Хелър, лежеше увита в паус на една маса. Скицата, избрана и довършена от Джон Ерик Снайт, бе нарисувана от художника китаец. Това бе къщата, проектирана от Роурк. Конкурентите му отпаднаха от състезанието. Беше къщата на Роурк, но с червени тухлени стени и прозорци, сведени до обичайния размер и снабдени със зелени капаци. Двете издадени крила бяха орязани. Вместо голямата тераса с конзоли над морето, имаше балконче с парапет от ковано желязо. Добавени бяха вход с йонийски колони, поддържащи разчупен корниз, както и малка куличка с ветропоказател.

Джон Ерик Снайт стоеше до масата, опънал ръце във въздуха над скицата, за да не докосва девствената чистота на изящните й цветове.

— Точно това е имал предвид господин Хелър, сигурен съм — каза той. — Много добре… да, много добре… Роурк, колко пъти да ти казвам да не пушиш близо до окончателната скица? Дръпни се. Ще падне пепел.

Остин Хелър трябваше да дойде в дванадесет. Но в единадесет и половина се появи госпожа Саймингтън, без да предупреди, и поиска незабавно да говори с господин Снайт. Г-жа Саймингтън беше внушителна вдовица, която току-що се беше настанила в нова къща, проектирана от г-н Снайт; а Снайт очакваше поръчка от брат й за нова сграда с апартаменти. Нямаше как да я отпрати. Поклони й се и я въведе в кабинета си. Бълвайки поток от слова, без да подбира изразите си, тя обясни, че таванът на библиотеката й се напукал, а еркерните прозорци на гостната били постоянно забулени от влага, с която тя не можела да се пребори. Снайт извика главния инженер и двамата се впуснаха в обяснения, извинения и проклятия към строителите. Г-жа Саймингтън не проявяваше никаква готовност да отстъпи. На бюрото на Снайт забръмча звуков сигнал и гласът на служителката в приемната съобщи, че е дошъл Остин Хелър.

Нямаше как нито г-жа Саймингтън да бъде помолена да си тръгне, нито Остин Хелър да чака. Снайт реши проблема, като остави инженера да я успокоява и я помоли да го извини за момент. Влезе в приемната, стисна ръката на Хелър и му каза:

— Искате ли да влезем в чертожната зала, г-н Хелър? Там осветлението е по-добро. Подготвили сме ви скицата и не ми се иска да я местим.

Хелър явно нямаше нищо против. Последва послушно Снайт в чертожната зала. Беше висок и широкоплещест. Носеше костюм от английски туид. Имаше пясъчноруса коса и квадратно лице. Около ироничните му спокойни очи имаше безброй бръчици.

Скицата лежеше на масата на художника китаец, който се отдръпна смутено и мълчаливо. Съседната чертожна маса беше на Роурк. Той беше с гръб към Хелър. Продължи да чертае, без да се обръща. Служителите бяха инструктирани да не се натрапват, когато Снайт води клиент в чертожната.

Снайт повдигна копринената хартия с крайчеца на пръстите си, като було на младоженка. После направи крачка назад и се вторачи в лицето на Хелър. Хелър се наведе и остана дълго в тази поза, вцепенен и напрегнат, без да продума.

— Слушайте, г-н Снайт — каза най-после. — Слушайте, мисля, че… — и млъкна.

Снайт чакаше търпеливо и доволно, убеден, че предстои нещо, което не иска да смущава.

— Тази скица — изрече Хелър внезапно и гръмогласно, удряйки с юмрук по чертежа, а Снайт потръпна — е най-добра от всички досега!

— Знаех, че ще я харесате, г-н Хелър — каза Снайт.

— Не я харесвам — отвърна Хелър.

Снайт примигна и зачака.

— Толкова близо е до онова, което искам — каза Хелър със съжаление, — и въпреки това се разминава с желанието ми. Не знам защо. Моля да ме извините, ако ви звучи неясно, но аз или харесвам нещата от пръв поглед, или не ги харесвам. Сигурен съм, че няма да ми е уютно с този вход. Входът е чудесен, но човек дори не го забелязва, като го вижда твърде често.