Айн Рэнд - Изворът

— Елсуърт… ти си…

— Безумец ли? Страх ли те е да го изречеш? Седиш си там, светът се променя около теб, а ти още храниш надежда. Безумец ли съм? Огледай се. Вземи кой да е вестник и прочети заглавията. Не се ли задава моят свят? Не е ли вече налице? Не виждаш ли, че става точно, както ти казах? Та нали Европа вече е погълната и следващите сме ние? Всичко, което казах, се изразява с една-единствена дума — колективизъм. Мигар той не е богът на нашия век? Да действаме заедно. Да мислим заедно. Да чувстваме заедно. Да се обединяваме, да се съгласяваме, да се подчиняваме. Да се подчиняваме, да служим, да правим саможертва. Разделяй и владей — в началото. А след това, обединявай и владей. Най-после сме наясно. Помниш ли римския император, който казал, че му се иска човечеството да има един врат, за да го отсече? Хората му се смеят от векове. Но ние ще се смеем последни. Постигнахме това, което той не успя. Научихме хората да се обединяват. Така се стига до онзи врат, готов да падне с един удар. Открихме вълшебната дума. Колективизъм. Виж Европа, глупако. Не можеш ли да прозреш същността отвъд празните приказки? Една страна се впрегна да докаже, че човекът няма права, че колективът е всичко. Индивидът е зло, масите са Бог. Не съществуват никакви мотиви и добродетели, освен служенето на пролетариата. Това е едната възможност. Ето и другата. Една страна се посвети на принципа, че човекът няма права, че държавата е всичко. Индивидът е зло, расата е Бог. Не съществуват никакви мотиви и добродетели, освен служенето на расата. Бълнувам ли или това е безмилостната реалност на почти два континента? Нали знаеш как действат клещите. Ако не си съгласен с едната възможност, ти остава другата. Ще се люшкаш от едната към другата. Затворили сме вратите. Залогът е ясен. Ези — колективизъм, тура — пак колективизъм. На доктрината, която убива индивида, можеш да противопоставиш доктрината, която убива индивида. Предай душата си или на колективен орган, или на водач. Но я предай, предай, предай. Това е моята техника, Питър. Давай отрова за храна и отрова за противоотрова. Украсявай дребните неща и не се отклонявай от главната цел. Предложи на глупците възможности за избор, за да се позабавляват, но не забравяй единствената цел, която трябва да постигнеш. Да убиеш индивида. Да убиеш душата на човека. Останалото ще последва автоматично. Виж сегашното състояние на света. Още ли смяташ, че съм луд, Питър?

Кийтинг седеше на пода с изпънати крака. Вдигна едната си ръка и заразглежда върховете на пръстите, после ги лапна и изгриза един нокът. Но движението беше измамно, той бе сведен до едно-единствено сетиво — слухът. Тухи знаеше, че няма да последва отговор.

Кийтинг послушно изчакваше. Беше му все едно. Настъпи тишина. Не му оставаше нищо друго, освен да чака, докато Тухи заговори отново.

Тухи сложи ръце на страничните облегалки на стола, вдигна китки с дланите нагоре и стисна дървото. Чу се леко плясване, като решителен завършек. Изправи се на крака и каза мрачно:

— Благодаря ти, Питър. Честността се изкоренява трудно. Цял живот съм произнасял речи пред големи аудитории. Но такава реч никога не ще имам възможност да произнеса.

Кийтинг вдигна глава. Гласът му прозвуча като отплата за страха. Не беше изплашен, но изразяваше онова, което ще му се случи в следващия час:

— Не си отивай, Елсуърт.

Тухи застана над него и тихо се изсмя.

— Това е твоят отговор, Питър. Доказателството за мен. Ти знаеш какъв съм, знаеш какво съм ти сторил, нямаш никакви илюзии за добродетел. Но не можеш да се разделиш с мен и никога не ще можеш да ме напуснеш. Досега ми се подчиняваше в името на някакви идеали. Занапред ще се подчиняваш и без идеали. Защото за нищо друго не те бива… Лека нощ, Питър.

„Този процес е изпитание за нас. Отношението ни към него ще определи какви сме. В лицето на Хауърд Роурк трябва да смажем силите на егоизма и антиобществения индивидуализъм — проклятието на съвременния свят, — които се проявиха в крайната си форма. Както споменахме в началото на тази статия, окръжният прокурор разполага с доказателство, което засега не можем да разкрием, доказващо безспорно, че Роурк е виновен. Ние, народът, ще настояваме за справедливост.“

Това бе отпечатано в рубриката „Един тих глас“ една сутрин в края на май. Гейл Уайнънд го прочете в колата си, прибирайки се у дома от летището. Отиде до Чикаго, за да се опита да задържи национален рекламодател, който отказа да поднови договор за три милиона долара. Два дни експертни усилия отидоха на вятъра. Уайнънд загуби рекламодателя. На слизане от самолета в Нюарк той купи нюйоркските вестници. Колата го чакаше, за да го отведе в извънградската къща. Изчете „Един тих глас“.