Айн Рэнд - Изворът

Кийтинг бе седнал на пода до скрина. Почувствал бе умора и подгъна крака. Не искаше да се отдалечава от скрина, чувстваше се по-сигурен, като е облегнат на него — сякаш скринът все още съхраняваше предаденото писмо.

— Питър, всичко това вече си го чувал. От десет години си свидетел как го повтарям. Виждаш как се прилага по цял свят. Защо си отвратен? Нямаш право да седиш там и да ме гледаш втренчено, с добродетелно превъзходство на смаян човек. Ти си част от всичко това. Взел си своя дял и трябва да продължиш напред. Страх те е да си представиш къде ще стигнеш. Но мен не ме е страх. Аз ще ти кажа. В света на бъдещето. Светът, какъвто го искам аз. Свят на покорство и единство. Свят, в който отделният човек няма да мисли самостоятелно, а ще се опитва да отгатне какво става в мозъка на ближния му, който също няма да мисли самостоятелно, а ще се опитва да отгатне какво мисли следващият ближен, който също няма да мисли самостоятелно — и така нататък, Питър, в цял свят. Всички трябва да са съгласни с всички. В този свят никой няма да има собствени желания, а ще впряга всичките си усилия за задоволяване на желанията на ближния, който ще има само едно желание — да задоволи желанията на следващия ближен, който също няма да има желания — и така в целия свят, Питър. Всички трябва да служат на всички. В този свят човек няма да работи за безобиден стимул, какъвто са парите, а за безглаво чудовище, каквото е престижът. Одобрението на ближните, доброто им мнение, мнението на хора, които няма да имат право на мнение. Октопод, който има само пипала и няма мозък. Разум ли, Питър? Не разум, а обществено настроение. Средно аритметично от нули, защо няма да се допуска никаква индивидуалност. Свят с изтръгнат двигател и едно-единствено сърце, задвижвано с ръка. Моята ръка и ръцете на още няколко, много малко на брой мъже като мен. Онези, които знаем как да ви задействаме — вас, великолепните, чудните хора средна ръка, които не скочихте от гняв, когато ви нарекохме посредствени, дребни и обикновени, вие, които харесахте и приехте тези имена. Вие, хорицата, ще седите на престол и ще бъдете въздигнати в култ, ще станете абсолютният владетел, пред който всички предишни владетели ще се гърчат от завист, вие ще бъдете абсолютното и безграничното, Бог, Пророк и Цар, слети в едно. Vox populi. Средните, обикновените, баналните хора. Знаеш ли кой е правилният антоним на Егото? Безличният човек, Питър. Това ще бъде власт на безличните. Но и на най-баналното трябва да бъде вдъхнат живот в даден момент. Ние ще го сторим. Vox dei. Ще се радваме на безграничното подчинение на хората, които няма да умеят нищо друго, освен да се покоряват. Ще го наречем „да служат“. Ще раздаваме медали за служене. Ще се тъпчете едни други, надпреварвайки се кой да се подчинява повече и по-добре. Няма да се отличавате по нищо друго. Няма да има никаква друга форма на лична изява. Представяш ли си Хауърд Роурк в тази картина? Не? Тогава не си пилей времето да задаваш тъпи въпроси. Всеки, който не приема да го командват, трябва да изчезне. И ако случайно се родят хора, различни от средните, те ще оцелеят най-много до дванадесетата си година. Щом мозъкът им заработи, ще почувства натиска и ще гръмне. Натискът, съизмерим с вакуума. Знаеш ли какво се случва със създания, живеещи дълбоко под водата, ако ги изнесеш на слънчева светлина? Толкова за бъдещите Роурковци. А всички други ще се усмихвате и ще се подчинявате. Забелязал ли си, че малоумният винаги се усмихва? Първото смръщване на човека е първият допир на Бог до челото му. Допирът на мисълта. Но в нашия свят няма да има нито Бог, нито мисъл. Ще се гласува с усмивки. Автоматични лостове — всички казват да… Е, ако беше малко по-умен, като бившата ти съпруга например, би попитал: а какво ще правите вие, владетелите? Какво ще правя аз, Елсуърт Монктън Тухи? И аз бих ти отговорил, да, прав си. Няма да постигна нищо повече от теб. Единствената ми цел ще бъде ти да си задоволен. Ще те лъжа, ще те лаская и ще те хваля, ще помпам суетата ти. Ще изнасям речи за народа и за всеобщото благо. Питър, бедни стар приятелю, аз съм най-безкористният човек, когото познаваш. Имам по-малко свобода дори от теб, когото току-що принудих да продадеш душата си. Ти използва хората за нещо, което искаше за самия себе си. Аз не искам нищо за себе си. Използвам хората в името на онова, което мога да направя за тях. Това е единствената ми функция, единственото ми удовлетворение. Нямам лични желания. Искам власт. Искам моя свят на бъдещето. Нека всички живеят за всички. Нека всички се жертват и никой не печели. Нека всички страдат и никой не се наслаждава. Напредъкът да спре. Всичко да затъне в застой. В застоя има равенство. Всички са подчинени на общата воля. Световна робия, при която не съществува дори достойнството на господаря. Робство на робството. Голяма окръжност, в която има пълно равенство. Това е светът на бъдещето.