Робърт Пърсиг - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Този стар двигател има един особен звук като от подрънкване на монети. Като че вътре се мятат куп дребни пари. Звучи ужасно, но това всъщност е нормално чукане на клапаните. Когато човек е свикнал с този звук и се е научил да го очаква, той автоматично долавя всяко изменение в него. Ако промяна липсва, това е хубаво.

Веднъж опитах да заинтересувам Джон с този звук, но беше безнадеждно. Всичко, което чуваше, бе шум, а всичко, което виждаше, бе машината и мен с изцапани инструменти в ръце, нищо друго. Нищо не стана.

Всъщност той не разбираше какво става и не се интересуваше достатъчно, за да разбере. Той въобще не се интересува толкова от онова, което нещата означават, колкото от това, което са. Това, че разглежда всичко по този начин, е малко показателно. Трябваше ми доста време, за да забележа това различие, и за моята шъто̀куа е важно да го изясня.

Бях така смаян от отказа му дори да помисли по някакъв технически въпрос, че непрекъснато търсех начин да го насоча към тия неща, без да знам откъде да започна.

Мислех си да изчакам, докато нещо се повреди в неговата машина и тогава щях да му помогна да го направи и по тоя начин да го въвлека, но сам се изиграх, защото не разбирах разликата в начина, по който той вижда нещата.

Ръчките на кормилото му бяха започнали да се измъкват. Не много, само по малко, ако ги натиснеш здраво, както казва той. Предупредих го да не използува френския си ключ за контрагайките. Много вероятно бе да нарани хромовото покритие и да се образуват малки пъпчици ръжда. Съгласи се да използува моите милиметрови вложки от гедоре.

Когато докара мотора, извадих инструментите си и тогава забелязах, че никакво притягане няма да попречи на изплъзването, тъй като краищата на ръкохватката и така бяха прилепнали до металната дръжка.

— Ще трябва да сложиш подложки — казах аз.

— Какво е това подложка?

— Това е тънка, плоска метална лента. Увиваш я около дръжката под ръкохватката, ръкохватката се разтваря и ще можеш да я притегнеш отново. Такива подложки се използуват за напасване при всички видове машини.

— О! — каза той. Започваше да проявява интерес. — Добре, откъде се купуват?

— Имам няколко съвсем подръка — казах ликуващо аз, като вдигнах една консервена кутия от бира.

Той не разбра за момент. После каза:

— Какво, консервата?

— Естествено — казах, — най-добрият материал за подложки в света.

Мислех си, че това е страшно умно от моя страна. Да му спестя едно отиване до Бог знае къде да търси материал за подложка. Да му спестя време. Да му спестя пари.

Но за моя изненада той изобщо не забеляза интелигентността на предложението. Изведнъж започна да отговаря уклончиво. Започна да извърта, да намира всевъзможни извинения и преди да разбера какво всъщност го е накарало да се отметне, решихме в края на краищата да не поправяме ръкохватките.

Доколкото ми е известно, тези ръкохватки и сега са си хлабави. И мисля, че всъщност тогава той се е обидил. Бях се осмелил да предложа поправка на новото му, струващо хиляда и осемстотин долара „БМВ“, гордостта на половинвековното германско техническо умение, с помощта на парче от стара бирена кутия!

Ach, du Lieber!

Оттогава сме разговаряли много рядко за поддържането на мотоциклет. Всъщност нито веднъж.

Проявяваш ли упоритост, започваш да се дразниш, без да знаеш защо.

Би трябвало да кажа, за да станат нещата по-ясни, че алуминият от бирена кутия е мек и прилепва добре, доколкото е възможно за метал. Точно каквото е нужно за целта. Алуминият не се окислява при влажно време — или по-право винаги си има един тънък окислен слой, който пречи на по-нататъшното оксидиране. Също много подходящо.

С други думи, всеки истински германски механик с половинвековен технически опит зад гърба си би стигнал до извода, че това конкретно решение, за този конкретен случай е най-доброто.

Известно време си мислех, че трябваше да се прокрадна до работната маса, да изрежа една подложка от бирената кутия, да изчистя боята и после да се върна и да му кажа, че имаме късмет, това е последната, която имам, специално внесена от Германия. Това би го смаяло. Специална подложка от личния запас на барон Алфред Круп, който е трябвало да я продаде е голяма загуба. Щеше да оглупее от радост.

Такова фантазиране за личната подложка на Круп ме удовлетворяваше известно време, но после избледня и аз разбрах, че просто съм злопаметен. Отново се завърна онова отдавнашно чувство, за което говорих и по-рано — чувството, че има нещо по-голямо от това, което се вижда на повърхността. Ако човек следи тези малки несъответствия внимателно и достатъчно дълго, те понякога се разкриват в огромни откровения. Имах само усещането, че това превишава мъничко нещата, които бях готов да приема без размисъл, затова се върнах към привичния си начин на разсъждение — анализиране на причините и следствията, за да установя какво поражда такова разминаване между представата на Джон за оная подложка и моята собствена. Това се случва непрекъснато в техническата работа. Блокиране. Просто седиш и гледаш, и мислиш, и търсиш напосоки нова информация, изоставяш някое предположение и пак се връщаш към него и след известно време скритите фактори започват да изпъкват.