Сара Шепард - Безпощадно

Животът й продължи. Тя взе изпитите по всички предмети от курса с отличен. Върна се в „Роузууд дей“ като най-добрата в класа. Влезе в „Принстън“ с ранния прием. Докато дните и месеците бавно се точеха, споменът за онази кошмарна нощ бавно избледня и тя се успокои, че тайната й е в безопасност. Само Хана знаеше истината. И никой друг — нито родителите й, нито администрацията на „Принстън“, нито Келси — щеше да я узнае някога.

Докато не настъпи следващата зима. Когато някой успя да научи всичко.

Една сряда вечер в началото на март Емили Фийлдс лежеше на килима в спалнята, която делеше със сестра си Карълайн. На стената висяха медалите от състезанията по плуване и големият плакат на Майкъл Фелпс. На леглото на сестра й се въргаляха якето на Емили, хиляди тениски с голям размер и чифт момчешки дънки. Карълайн беше заминала за „Станфорд“ през август и Емили се наслаждаваше на самотата си. Особено след като напоследък прекарваше по-голямата част от времето си в стаята.

Тя се превъртя по корем и погледна към лаптопа си. На екрана се мъдреше страница във Фейсбук. Почивай в мир, Табита Кларк .

Тя погледна снимката на профила на Табита. Ето ги розовите устни, които се усмихваха толкова изкусително на Емили в Ямайка. Ето ги и зелените очи, които се взираха присвити в тях на хотелската платформа. Сега Табита вече беше само купчина кости, плътта и вътрешностите й бяха изядени от рибите и разнесени от морските вълни.

Ние го направихме .

Емили затвори капака на лаптопа и усети, че й се повръща. Година по-рано, по време на пролетната ваканция, която прекара в Ямайка, тя й приятелките й можеха да се закълнат, че са се изправили очи в очи с истинската Алисън Дилорентис, която беше възкръснала и готова да приключи с тях завинаги, точно каквото възнамеряваше да направи и във фамилната им къща в Поконос. След поредица от странни срещи, в които тази нова, загадъчна непозната разкри тайни, които само Али би могла да знае, Ариа я беше блъснала през ръба на гарвановото гнездо. Момичето падна от няколко етажа на пясъчния бряг и тялото й изчезна веднага, най-вероятно отнесено в морето от прилива. Когато две седмици по-рано четирите приятелки видяха по новините, че останките на същото това момиче са били изхвърлени на брега на курорта, те си помислиха, че целият свят ще разбере онова, което те вече знаеха: че истинската Али е оцеляла от пожара в Поконос. И тогава падна бомбата: момичето, което Ариа беше блъснала, въобще не беше Али — името й бе Табита Кларк, точно както им беше казала. Те бяха убили невинен човек.

След края на новините Емили и приятелките й получиха смразяващо послание от анонимна персона, известна само като А., в традицията на двамата преследвачи, които ги бяха тормозили преди. Новият А. знаеше какво са извършили и възнамеряваше да ги накара да си платят. Оттогава Емили беше нащрек в очакване на следващата стъпка на А.

Тази мисъл я навестяваше ежедневно, стряскаше я и я караше да се чувства ужасно засрамена. Табита беше мъртва заради нея. Едно семейство бе съсипано заради нея. Тя правеше всичко възможно да се въздържи да не отиде в полицията и да им разкаже какво са извършили. Но това щеше да съсипе живота на Ариа, Хана и Спенсър.

Телефонът й изпиука и тя го взе. На екрана пишеше: „АРИА МОНТГОМЪРИ“.

— Здрасти — каза Емили.

— Здравей — отвърна Ариа. — Добре ли си?

Емили сви рамене.

— Нали знаеш…

— Да — съгласи се Ариа.

Настъпи продължително мълчание. През двете седмици след появата на А. и съобщението, че тялото на Табита е открито, Емили и Ариа се чуваха всяка вечер, просто така, за проверка. В повечето случаи дори не разговаряха. Понякога гледаха заедно телевизия — разни програми като „Да сме в крак със семейство Кардашиян“. Предишната седмица и двете хванаха повторението на „Малка сладка убийца“, телевизионният филм, който разказваше за завръщането на Истинската Али и поредицата убийства. Никоя от приятелките не беше гледала премиерата му — те бяха твърде шокирани от разкритията за Табита, за да се прехвърлят на друг канал. Но Ариа и Емили бяха хванали повторението, като пъшкаха при вида на актрисите, които играеха техните роли и се свиваха при свръх драматизираните моменти, където двойничките им намираха тялото на Иън Томас и бягаха от пожара в гората на Спенсър. Когато филмът достигна до кулминацията си в Поконос и къщата се взриви с Али в нея, Емили потрепери. Продуцентите бяха дали на филма окончателен край. Бяха убили злодея и бяха осигурили на момичетата тяхното „и живели дълго и щастливо“. Но те не знаеха, че Емили и приятелките й отново бяха преследвани от А.