Сара Шепард - Око за око

Емили се опита да се усмихне, с надеждата, че това е било шега. Само че Тоби не й се усмихна в отговор. Защо разговаряха за това ? Не трябваше ли да говорят за хомосексуализма на Емили?

— Съжалявам, ние просто… Бяхме толкова глупави. Правехме онова, което Али искаше от нас. Мислех, че си го преодолял, след като двамата с Али се събрахте на следващата година…

— Какво? — прекъсна я остро Тоби.

Емили се дръпна към прозореца. Гърдите й се повдигаха бързо в пристъпа на адреналин.

— Ти… Не се ли сваляше с Али в седми клас?

Тоби изглеждаше ужасен.

— Беше ми трудно дори да я гледам — тихо каза той. — Дори сега едва изтърпявам да чувам името й. — Той положи длан на челото си и въздъхна тежко. Когато отново се обърна към нея, очите му бяха мрачни. — Особено след… онова, което направи.

Емили се втренчи в него. Отново проблесна светкавица, появи се силен вятър, който разлюля царевицата. Тя наподобяваше ръце, отчаяно протегнати нагоре.

— Какво, какво? — Тя се засмя, надявайки се — молейки се — да не го е разбрала правилно. Щеше й се при следващото отваряне на очите й нощта да се е оправила и всичко да се е върнало в нормалното си русло.

— Мисля, че ме чу — каза Тоби с равен, безизразен глас. — Знам, че сте били приятелки и че си я обичала, но лично аз се радвам, че кучката е мъртва.

Емили почувства как някой изсмуква всичкия кислород от тялото й. Нещо ще ти се случи тази вечер. Нещо, което ще промени живота ти.

Показвахте на всеки къде му е мястото. На мен… На сестра ми…

Сега дори едва издържам да чувам името й. Особено след онова, което направи.

СЛЕД ОНОВА, КОЕТО НАПРАВИ.

Радвам се, че кучката е мъртва.

Тоби е… знаел ?

В съзнанието й започна да се оформя пукнатина. Разбира се, че е знаел. Тя бе сигурна в това, по-сигурна от когато и да било в живота си. Емили се чувстваше така, сякаш винаги го е знаела, че е било точно пред очите й, но тя просто се е опитвала да го пренебрегне. Тоби знаеше какво са сторили на Джена, но не А. му беше казал. Знаел го е от дълго време. И сигурно страшно е мразел Али заради това. Сигурно е мразел всички тях, ако е знаел, че те също са участвали.

— О, Господи — прошепна Емили. Тя дръпна ръчката на вратата, прибра полите на роклята си и изскочи от колата. Дъждът веднага я заля, усещаше го като тънички иглички по кожата си. Естествено, че приятелското държание на Тоби беше подозрително. Той просто искаше да съсипе живота на Емили.

— Емили? — Тоби разкопча предпазния колан. — Къде…

След това чу как двигателят забръмча. Тоби караше по пътя към нея, вратата към пасажерското място беше широко отворена. Емили се огледа наляво и надясно, а след това, с надеждата, че се е ориентирала къде е, тя се гмурна в царевичното море, без изобщо да я интересува това, че е станала вир-вода.

— Емили — отново извика Тоби. Но тя продължи да бяга.

Тоби беше убил Али. Тоби беше А.

Хана си проправи път през тълпата от деца, с надеждата да зърне познатата червеникаворуса коса на Емили. Тя откри Спенсър и Ариа до панорамния прозорец да разговарят с Джема Къран, една от съотборничките на Емили.

— Тя беше тук с онова момче от „Тейт“, нали? — Джема сви устни и се опита да се сети. — Сигурна съм, че ги видях да си тръгват.

Хана неспокойно се спогледа с приятелките си.

— Какво ще правим? — прошепна Спенсър. — Нямаме никаква представа къде се канят да ходят.

— Опитах се да й се обадя — рече Ариа. — Но никой не ми вдигна.

— О, Господи! — рече Спенсър и очите й се напълниха със сълзи.

— Е, ти какво очакваше? — процеди Ариа през зъби. — Ти си онази, която позволи това да се случи. — Хана не можеше да си спомни да е виждала Ариа толкова ядосана.

— Знам — повтори Спенсър. — Съжалявам.

Силен гръм ги прекъсна. Всички се залепиха за прозореца да гледат как вятърът превива клоните на дърветата и как дъждът се стича по листата.

— Мамка му — чу Хана момичето до нея. — Ще ми съсипе роклята.

Хана се обърна към приятелките си.

— Познавам човек, който може да ни помогне. Едно ченге.

Тя се огледа с надеждата полицай Уайлдън, който бе арестувал Хана за кражбата на гривната от Тифани и за колата на господин Ейкард, и който си падаше по майка й, да бъде на бала тази вечер. Но мъжете, които охраняваха входа и аукциона, бяха от частна охранителна фирма и щяха да се обадят на полицията само, ако се случеше нещо наистина опустошително. Миналата година един единайсетокласник от „Роузууд дей“ се беше напил до козирката и беше избягал с гривната на Дейвид Юрман, която беше предложена на аукциона. Дори в онзи случай те просто бяха оставили тактично съобщение на гласовата поща на родителите му, в което се казваше, че я очакват обратно на следващия ден.