Сара Шепард - Мис Порочна

На всичко отгоре след връщането си в „Роузууд дей“ просто се чувстваше… неудобно. Цял ден се беше опитвала да избягва Мая, страхувайки се от сблъсък. Освен това изпитваше странни колебания относно отбора по плуване. Не можеше да се отърси от непрекъснатото усещане, че иска да се откаже, а и бившето й гадже Бен и най-добрият му приятел Сет Кардиф не спираха да й хвърлят самодоволни, мръснишки погледи, очевидно озлобени от факта, че тя предпочита момичетата пред момчетата.

Госпожа Фийлдс сви устни, придобивайки характерната за нея физиономия „на мен тия не ми минават“. Тя стисна ръката на Емили.

— Защо не дойдеш тази вечер с мен на благотворителната сбирка в „Света троица“?

Емили вдигна подозрително вежди.

— Искаш да дойда в църквата ? — От досегашния си опит Емили беше стигнала до извода, че Църквата и лесбийките си подхождаха толкова, колкото райе и каре.

— Отец Тайсън пита за теб — каза госпожа Фийлдс. — И то не заради онази гейска история — побърза да добави тя. — Тревожи се за това как се справяш след всичко, което се случи с Мона през миналия срок. А и благотворителното събиране ще бъде забавно — ще има музика и мълчаливо наддаване. Може да ти подейства разпускащо.

Емили се отпусна с благодарност на рамото на майка си. Само преди няколко месеца тя дори не й говореше, камо ли да я покани на църква. Емили беше толкова щастлива отново да спи в удобното си легло в Роузууд, вместо на походното легло в проветривия чифлик на свръх пуританските й леля и чичо в Айова, където беше изпратена, за да се отърве от тъй наречените си гейски демони. Освен това се радваше, че Карълайн отново спи в общата им стая, без да се страхува, че ще прихване лесбийския бацил от Емили. Нямаше никакво значение, че Емили вече не беше влюбена в Мая. Нито че цялото училище знаеше, че е обратна и повечето от момчетата вървяха след нея с надеждата да я спипат как се натиска с момиче. Защото, нали се сещате, лесбийките го правят непрекъснато.

Важното беше, че семейството й постепенно я приемаше такава, каквато е. За Коледа Карълайн беше подарила на Емили постер на олимпийската шампионка Аманда Биърд с бански костюм „TYR“ в две части, който да замени стария плакат на Майкъл Фелпс в оскъдния му бански „Спийдо“. Бащата на Емили й беше подарил голяма кутия с жасминов чай, защото беше прочел в интернет, че „ъъъ… момичета като теб“ предпочитат чая пред кафето. Джейк и Бет, по-големите й брат и сестра, се бяха комбинирали и й бяха подарили дивиди дискове с всички сезони на „Ел връзки“. Те дори й предложиха да изгледат заедно няколко серии след коледната вечеря. Усилията им караха Емили да се чувства малко неловко — тя се стряскаше при мисълта, че баща й чете за лесбийките по интернет, — но също така я правеха много щастлива.

Завоят на сто и осемдесет градуса в отношението на семейството й накара и нея да започне да приема странностите им. А може би майка й имаше нещо на ум. Единственото, което Емили искаше, беше животът й да се върне в нормалното си русло, какъвто беше преди да се случи всичко онова с А. Семейството й посещаваше „Света троица“, най-голямата църква в Роузууд, откакто се помнеше. Може би наистина щеше да я накара да се почувства по-добре.

— Добре — каза тя, скачайки от леглото. — Ще дойда.

— Чудесно. — Госпожа Фийлдс грейна. — Тръгваме след четирийсет и пет минути. — След тези думи тя излезе от стаята.

Емили се изправи, приближи се до големия прозорец на спалнята си и се облегна на перваза. Луната се издигаше над дърветата, тъмните царевични полета зад къщата бяха завити със снежно одеяло и дебел пласт лед покриваше покрива на съседната къща.

Внезапно нещо бяло се стрелна между редиците изсъхнали царевични стебла. Емили се изправи с опънати нерви. Каза си, че сигурно е било елен, но нямаше как да разбере със сигурност. Защото когато се взря с присвити очи, видя само тъмнина.

„Света троица“ беше една от най-старите църкви в Роузууд. Сградата й беше изградена от натрошен камък, а надгробните камъни в малкото гробище зад нея бяха разпръснати неравномерно и напомняха на Емили за разкривени зъби. В седми клас, на Хелоуин, Али им беше разказала една страшна история за някакво момиче, което обсебило сънищата на по-малката й сестра. Тя предизвика Емили и останалите да се промъкнат в гробището в полунощ и да изрецитират „Костите на малката ми сестра“ двайсет поредни пъти без да изпищят, и след това да избягат. Единствено Хана, която бе готова да мине гола през столовата на „Роузууд дей“, само за да докаже, че е готина, беше готова да го направи.