Сара Шепард - Убиец

— О, Боже. — Ариа запуши ушите си с ръце. Истинско чудо беше, че не оглуша веднага.

Отново погледна към вестника. На първата страница с големи букви пишеше: „Къде е Иън Томас?“.

„Добър въпрос“ — помисли си Ариа.

В съзнанието й се върнаха събитията от предишната нощ. Как можеше в един момент тялото на Иън да лежи сред гората, а в следващия да го няма? Дали някой го беше убил и след като те отидоха да намерят Уайлдън, беше завлякъл трупа някъде? Дали убиецът на Иън му беше затворил устата заради голямата тайна, за която говореше Спенсър?

А може би Уайлдън беше прав — Иън е бил ранен, а не мъртъв, и се беше измъкнал от дерето, след като те бяха хукнали към къщата. Но ако наистина беше така, то тогава Иън все още беше някъде там, отвън. Тя потрепери. Иън ненавиждаше Ариа и приятелките й затова, че те бяха основната причина да го арестуват. Сигурно искаше да си отмъсти.

Тя включи малкия телевизор в кухнята, търсейки нещо, което да отвлече мислите й. По Канал 6 показваха екранизация на убийството на Али — Ариа вече го беше гледала два пъти. Тя натисна бутона на дистанционното. По следващия канал шефът на Роузуудската полиция говореше пред някакви репортери. Той носеше тежко, обшито с кожи синьо яке, а зад него се издигаха няколко борови дървета. Като че ли даваше интервю пред гората до имота на Спенсър. В долната част на екрана пишеше с големи букви: „ Дали Иън Томас е мъртъв ?“. Ариа се наведе напред и пулсът й се ускори.

— По непотвърдена информация трупът на господин Томас е бил открит снощи в тази гора — казваше мъжът. — Събрали сме голям екип и тази сутрин в десет часа започнахме да претърсваме терена. Но заради силния снеговалеж…

Мюслите избълбукаха в стомаха на Ариа. Тя грабна телефона си от малката кухненска маса и набра номера на Емили. Приятелката й се обади веднага.

— Гледаш ли новините? — излая Ариа вместо поздрав.

— Току-що ги пуснах — отвърна Емили. В гласа й се усещаше тревога.

— Как мислиш, защо са изчакали чак до сутринта, за да започнат търсенето? Уайлдън каза снощи, че отива да събере екип.

— Уайлдън спомена и за някаква процедура — предположи с изтънял глас Емили. — Може би има нещо общо с това.

Ариа изсумтя.

— Досега не е оставял впечатление на човек, който спазва процедурите.

— Чакай малко, какво имаш предвид? — попита недоверчиво Емили.

Ариа започна да разнищва подложката, която една от приятелките на Мередит беше изплела от коноп. Бяха минали почти дванайсет часа, откакто намериха тялото на Иън, а за това време в оная гора можеха да се случат хиляди неща. Някой можеше да премахне уликите… или да подхвърли фалшиви следи. Но полицията — Уайлдън най-вече — се беше отнесъл напълно безотговорно към случая. Уайлдън дори нямаше заподозрян за убийството на Али, докато Ариа, Спенсър и останалите не му бяха поднесли главата на Иън на тепсия. Освен това Уайлдън не беше успял да разбере нито как Иън е успял да се измъкне от къщата си, за да посети Спенсър, нито че е избягал в деня на започването на процеса му. Според Хана Уайлдън искаше колкото тях да види Иън на електрическия стол, но въобще не се беше постарал да го държи под ключ.

— Не знам — въздъхна най-накрая Ариа. — Но е много странно, че чак сега се заемат с търсенето.

— Получавала ли си нови съобщения от А.? — попита Емили.

Ариа се вцепени.

— Не. А ти?

— Не, но не спирам да си мисля, че всеки момент може да получа ново.

— Кой според теб е новият А.? — попита Ариа. Тя нямаше никакви предположения. Дали беше някой, който желаеше смъртта на Иън, самият Иън или някой съвсем различен човек? Според Уайлдън съобщенията бяха шега от човек, който дори не живееше в техния щат. Но миналата седмица А. беше направил снимки на Ариа и Ксавие в ресторанта, което означаваше, че се намира в техния град. Освен това знаеше за трупа на Иън в гората — те всички бяха получили есемес, в който ги подтикваше да идат в гората да го търсят. Защо А. се опитваше толкова отчаяно да ги накара да видят тялото — за да ги уплаши ли? Да ги предупреди? И Хана каза, че когато паднала, над нея се навел някой. Каква беше вероятността някой да се окаже на онова място по същото време, когато там лежи и тялото на Иън? Не можеше да няма някаква връзка.

— Не знам — отвърна Емили. — И честно казано, не искам да знам.

— Може би А. е изчезнал — каза Ариа с възможно най-оптимистичния глас, който успя да извади.

Емили въздъхна и каза, че трябва да затваря. Ариа стана, наля си чаша сок акай, който Мередит беше купила от магазина за здравословни храни, и разтърка слепоочията си. Възможно ли беше Уайлдън нарочно да е забавил търсенето? И ако беше така, защо ? Снощи изглеждаше толкова притеснен и нервен, а после не тръгна към къщата на Спенсър, а в противоположната посока. Може би той криеше нещо. А може би Емили беше права — търсенето е закъсняло заради процедурите. Той беше обикновено ченге, което примерно играеше по правилата.