Сара Шепард - Убиец

— Може би Иън е бил ранен, а не мъртъв. — Уайлдън въртеше в ръцете си една от металните закопчалки на якето си. — Може би след като сте си тръгнали, той просто е избягал.

Осъзнавайки тази възможност, Спенсър се ококори.

Емили бързо поклати глава.

— Няма начин да е бил просто ранен .

— Определено беше мъртъв — обади се Хана с треперещ гласец. — Той беше… посинял.

— Може някой да е преместил тялото — допусна Ариа. — Поне половин час мина, откакто избягахме оттук. Разполагали са с доста време.

— Наистина тук имаше още някой — прошепна Хана. — Когато паднах, той се наведе над мен.

Спенсър се обърна рязко и се втренчи в нея.

— Какво? — Вярно, че последният половин час беше наистина ужасен, но пък и Хана можеше да го спомене по-рано.

Емили също я погледна стреснато.

— Видя ли поне кой беше?

Хана преглътна шумно.

— Не, носеше качулка на главата си. Мисля, че беше момче, но няма как да съм сигурна. Може би той е завлякъл трупа на Иън някъде.

— Може да е бил А. — обади се Спенсър, Сърцето й подскачаше като лудо в гърдите й. Тя бръкна в джоба на якето си, измъкна своя сайдкик и показа заплашителния есемес, който А. им беше изпратил.

Той трябваше да си иде.

Уайлдън погледна телефона на Спенсър, след което й го върна. Устните му бяха здраво стиснати.

— Не знам колко пъти трябва да го повтарям. Мона е мъртва. Този А. е имитатор. Бягството на Иън въобще не е тайна — цялата област знае за това.

Спенсър и останалите се спогледаха напрегнато. През есента Мона Вандерваал, съученичка и най-добра приятелка на Хана, беше изпращала на момичетата изнудвачески и заплашителни есемеси, подписвайки се с А. Тя беше съсипала живота им, дори се беше опитала да ги убие, като блъсна Хана със своя джип и едва не хвърли Спенсър от скалата на каменоломната „Плаващия човек“. След като самата тя падна от скалата, те решиха, че вече са в безопасност… но предишната седмица ги засипаха зловещи есемеси от някакъв нов А. В началото смятаха, че Иън изпраща тези съобщения, тъй като започнаха да ги получават след като той беше пуснат от затвора под гаранция. Но Уайлдън се отнесе към това предположение твърде скептично. Не спираше да им повтаря, че това е невъзможно — Иън нямаше достъп до мобилен телефон, нито пък можеше свободно да се разхожда наоколо и да следи всяка стъпка на момичетата, защото се намираше под домашен арест.

— А. съществува — възрази Емили и отчаяно разтърси глава. — Ами ако той е убил Иън? Ако той е завлякъл някъде трупа му?

— Може би А. е убил и Али — добави Хана, продължавайки здраво да стиска свещника.

Уайлдън облиза устни с нервно изражение на лицето. Върху главата му се сипеха едри снежинки, но той не си правеше труда да ги изтупва.

— Момичета, започва да ви обзема истерия. Иън е убиецът на Али. Вие би трябвало да го знаете най-добре. Ние го арестувахме заради уликите, които вие ни дадохте.

— Ами ако Иън е бил натопен? — настоя Спенсър. — Ами ако А. е убил Али и Иън го е разбрал по някакъв начин? — Ами ако има нещо, което полицията прикрива ? — едва не добави тя. Такава беше теорията на Иън.

Уайлдън прокара пръсти по емблемата на роузуудската полиция, която беше бродирана на якето му.

— Иън ли ти напълни главата с тези глупости, Спенсър? По време на посещението си на вашата веранда?

Стомахът на Спенсър се сви.

— Откъде знаеш?

Уайлдън я погледна.

— Току-що ми се обадиха от централата. Получили са обаждане. Някой ви е видял да разговаряте.

— Кой ?

— Обаждането е било анонимно.

Спенсър усети леко замайване. Тя погледна приятелките си — само на тях беше разказала за тайната си среща с Иън — но те изглеждаха изненадани и шокирани. Само един човек би могъл да знае, че двамата с Иън са се срещали. А.

— Защо не дойде при нас веднага след това? — Уайлдън се наведе към Спенсър. Дъхът му миришеше на кафе. — Веднага щяхме да вкараме Иън обратно в затвора. Тогава нямаше да може да избяга.

— А. ме заплаши — възрази Спенсър. Тя прегледа входящите си съобщения и показа есемеса на А.

Ако горката малка госпожица Несъвършена изчезне внезапно…

Уайлдън се залюля напред-назад на токовете си. Заби поглед в земята, където допреди по-малко от час беше лежал Иън, и въздъхна.

— Вижте какво, ще се върна в къщата и ще събера екип. Но не може за всичко да обвинявате А.

Спенсър погледна към уоки-токито на колана му.

— Защо не им се обадиш оттук? — настоя тя. — Можете да се срещнете в гората и веднага да започнете да го търсите.