Сара Шепард - Убиец

Спенсър си проправи път през храсталака, неспособна да сдържи любопитството си.

— Така ли? Кой?

След това се измъкна Ариа. Емили и Хана излязоха след нея. Някой друг беше успял да се добере до Али преди тях?

Али въздъхна и седна на каменната пейка до малкото езерце в задния двор на къщата. Момичетата се поколебаха, но Али им махна с ръка да се присъединят към нея. Когато се приближиха, установиха, че тя ухае на ванилов сапун за ръце и има най-дългите мигли, които някоя от тях беше виждала. Али събу обувките си и стъпи с малките си фини крачета върху меката зелена трева. Ноктите й бяха боядисани в яркочервено.

— Не знам кой е бил — отвърна тя. — В един миг знаменцето беше в чантата ми. В следващия го нямаше. Вече си го бях украсила дори. Нарисувах много яка манга жабка, логото на Шанел и момиче, което играе хокей на трева. След това прекарах часове в изработването на инициалите на Луи Вюитон, като копирах дизайна им директно от чантата на мама. Стана страхотно ! — Тя се нацупи, сапфиреносините й очи се ококориха. — Смотанякът, който го открадна, просто ще го съсипе, знам си аз.

Момичетата промърмориха нещо от рода на колко съжаляват. Всяка от тях внезапно изпита облекчение, че не е тя човекът, който е откраднал знамето на Али — и не тя е въпросната смотанячка.

— Али?

Всички рязко се обърнаха. Госпожа Дилорентис се качи на терасата. Изглеждаше така, сякаш се е запътила на официална среща, облечена със сива прилепнала по тялото рокля на Диане фон Фюрстенберг и обула обувки с високи токчета. За миг погледна объркано към момичетата. Все пак те за пръв път се появяваха в двора им.

— Тръгваме, нали?

— Да — отвърна Али, усмихна им се мило и им махна с ръка. — Чао!

Госпожа Дилорентис се спря, сякаш искаше да каже още нещо. Али се извърна към тях, без да й обръща внимание. Посочи с пръст Спенсър.

— Ти си Спенсър, нали?

Спенсър кимна смутено. Али изгледа останалите изпитателно.

— Аз съм Ариа — напомни й Ариа. Хана и Емили също се представиха и Али кимна небрежно. Това беше толкова типично за нея — очевидно знаеше имената им, но изтънчено им подсказваше, че за хората по върховете на йерархията в „Роузууд дей“ техните имена просто нямат значение. Дори не знаеха дали трябва да се чувстват унизени, или поласкани — все пак Али ги попита за имената им.

— А ти къде беше, когато ти откраднаха знамето? — попита Спенсър, опитвайки се с този въпрос да задържи вниманието на Али.

Тя примигна замаяно.

— Ами, в мола. — Тя вдигна розово пръстче към устата си и започна да гризе нокътя си.

— В кой магазин? — продължи Хана. — „Тифани“? „Сефора“? — Може би Али щеше да се впечатли от това, че Хана знае имената на всички лъскави магазини.

— Може би — промърмори Али. Погледът й се зарея към гората. Сякаш търсеше нещо — или някого. Вратата на верандата се затвори. Госпожа Дилорентис се беше прибрала вкъщи.

— Знаете ли, клаузата за кражбата трябва да бъде отменена — рече Ариа и завъртя очи. — Тя е просто… гадна .

Али прибра коса зад ушите си и сви рамене. Светлината на горния етаж в къщата на семейство Дилорентис угасна.

— А къде всъщност го беше скрил Джейсън? — осмели се да попита Емили.

Али се отърси от замаяността си и се стегна.

— А?

Емили примигна, притеснена, че може би е казала нещо, което не трябва.

— Преди няколко дни каза, че Джейсън ти е разкрил къде е скрил своето късче. Него си намерила, нали? — Всъщност Емили се интересуваше повече от трясъка в къщата, който се беше разнесъл по-рано. Дали Джейсън и Али се бяха карали? Дали той беше човекът, който имитираше гласа й? Но не посмя да попита.

— О! — Али въртеше все по-бързо сребърния пръстен, който носеше на десния си показалец. — Вярно. Да. Точно него намерих. — Тя се извърна и погледна към улицата. Мерцедесът с цвят на шампанско, който често идваше да вземе Али от училище, зави по алеята пред къщата, спря се за миг до знака „стоп“, прибра фаровете си и зави надясно.

Али въздъхна и погледна момичетата така, сякаш за пръв път ги вижда и е ужасно изненадана.

— Ами… чао — рече тя. Обърна се и влезе в стаята. След минута лампата, която беше угаснала преди, светна отново.

Камбанките, закачени на входната врата на къщата, звъннаха. Една катеричка пробяга по поляната. В първия момент момичетата бяха твърде изненадани, за да реагират. След като стана ясно, че Али няма да се появи повече, те се сбогуваха неловко една с друга и се разделиха. Емили мина напряко през двора на Спенсър и тръгна по пътя, опитвайки се да погледне на нещата от хубавата им страна — тя беше благодарна дори на това, че Али им беше продумала. Ариа тръгна към гората, ядосана, че въобще си беше направила труда да дойде. Спенсър прескочи обратно в техния двор, смутена от това, че Али се беше отнесла с нея по същия начин, както с останалите. Иън и Мелиса се бяха прибрали вътре и сигурно се натискаха върху дивана в хола — пфу ! А Хана отиде да вземе велосипеда си, който беше оставила зад големия камък в задния двор на Али, и забеляза една черна кола, паркирана на завоя пред къщата на Али. Тя примижа озадачено. Беше ли я виждала преди? После небрежно сви рамене, метна се на колелото си и пое по пътя.