Сара Шепард - Убиец

На лицето на Уайлдън се изписа смущение, сякаш не беше очаквал подобен въпрос.

— Момичета, просто ме оставете да си върша работата. Трябва да следваме… процедурата.

— Процедурата? — повтори Емили.

— О, Господи — ахна Ариа. — Той не ни вярва.

— Вярвам ви, вярвам ви. — Уайлдън се наведе и огледа терена около няколко ниско надвиснали клони. — Но най-добре си вървете вкъщи и си починете. Аз поемам всичко оттук.

Внезапен порив на вятъра повдигна краищата на сивия вълнен шал около врата на Спенсър и бързо утихна. Сребрист лунен лъч проряза мъглата. След няколко секунди вече никоя от тях не виждаше светлината от фенерчето му. Спенсър се запита дали си въобразява, или той наистина се опитва да се отърве от тях. Дали се тревожеше за това, че тялото на Иън е захвърлено някъде, в гората… или за нещо друго?

Тя се обърна и впери поглед в пустото дере, молейки се трупът на Иън да се появи отново. Никога нямаше да забрави едното му оцъклено око и другото, което сякаш беше залепено с лепило. Вратът му беше извит под неестествен ъгъл. На дясната си ръка все още носеше платинения си ученически пръстен и синият му камък проблясваше на лунната светлина.

Другите момичета също се взираха в празното дере. След това чуха леко изпукване на съчка някъде в далечината. Хана сграбчи ръката на Спенсър. Емили изписка тихичко. Всички замръзнаха на място и започнаха да се ослушват. Спенсър чуваше как сърцето й пулсира в ушите.

— Искам да си ида у дома — проплака Емили.

Всички кимнаха едновременно — и те си мислеха същото. Докато роузуудската полиция не започнеше да претърсва гората, тук не бяха в безопасност.

Тръгнаха обратно към къщата на Спенсър. Щом се отдалечиха от дерето, Спенсър забеляза в далечината слабия лъч от фенерчето на Уайлдън, което осветяваше околните дървета. Тя се спря и гърлото й отново се сви.

— Момичета — прошепна тя и посочи напред.

Фенерчето изведнъж угасна, сякаш Уайлдън беше усетил, че го виждат. Стъпките му постепенно се отдалечаваха и заглъхваха, докато не се изгубиха напълно. Той не отиваше в къщата на Спенсър, за да събере екип, както беше обяснил по-рано. Не, той навлизаше навътре в гората… точно в противоположната посока.

На следващата сутрин Ариа седеше до жълтата пластмасова маса в малката кухничка на баща й в Стария Холис, университетското градче до Роузууд, и похапваше мюсли със соево мляко, докато се опитваше да чете „Филаделфия сентинъл“. Баща й Байрън вече беше решил кръстословицата и беше оставил по страниците мастилени петна.

Мередит, бивша студентка на Байрън и настояща негова годеница, седеше в дневната, която се намираше до кухнята. Беше запалила няколко ароматни пръчици с аромат от пачули и целият апартамент миришеше на фризьорски салон. От телевизора в дневната се разнасяше успокояващият звук на разбиващи се вълни и кряскащи чайки. „При всяка контракция вдъхнете дълбоко пречистващия аромат — инструктираше някакъв женски глас. — След като издишате, изпейте три пъти хий, хий, хий. Да опитаме заедно“.

— Хий, хий, хий — пропя Мередит.

Ариа потисна един стон. Мередит беше бременна от пет месеца и през последния един час изгледа повечето видеокурсове на Ламаз, което означаваше, че Ариа е научила всичко за техниките на дишане, родилните топки и опасността от използването на местна упойка.

След като бе прекарала една почти безсънна нощ, Ариа се обади на баща си и го попита дали може за известно време да отседне при тях. След това, още преди майка й Ила да се събуди, тя натъпка някои дрехи в брезентовата си раничка от Норвегия и тръгна. Искаше й се да избегне конфронтацията с майка си. Знаеше, че Ила ще бъде безкрайно изненадана от избора й да живее с баща си и приятелката му, която беше разбила брака им — особено след като Ила и Ариа най-накрая бяха успели да оправят отношенията си, които едва не се сринаха завинаги заради Мона Вандерваал (или А.). Освен това Ариа не обичаше да лъже, а едва ли щеше да се осмели да признае на Ила причината, поради която сега седеше тук. Представи си как й казва: новото ти гадже май си пада по мен и е убеден, че чувствата ни са взаимни. Може би Ила никога повече нямаше да й продума.

Мередит увеличи звука на телевизора — очевидно не чуваше добре заради собственото си хихикане. Вълните продължиха да се разбиват в брега: Разнесе се звук на гонг. „Вие и вашият партньор ще се научите как да облекчите болката от естественото раждане и да ускорите родилния процес — обяви инструкторката. — Някои от техниките включват потапяне под вода, зрителни упражнения и постигане на оргазъм“.