Бет Харбисън - Клубът на анонимните шопинг маниачки

— Аха!

Лесно й беше да си представи госпожа Синклер като противно малко джудже, седнало под някакъв мост, със съсухрено лице и къдрава коса. Значи искаш ток? Първо ще трябва да минеш покрай мен. Отговори ми на тази гатанка: кога за последен път си плати сметката?

Лорна въздъхна раздразнено и посегна към портмонето си. И преди бе попадала в подобно положение.

— Добре, оставете това. Просто ми кажете колко ще ми струва да го пуснете. Мога ли да се разплатя по телефона?

— Да. Сумата е осемстотин и седемнайсет долара и двайсет и шест цента. Можете да използвате „Виза“, „Мастъркард“ или „Дискавър“.

Бяха й необходими няколко секунди, за да проумее чутото: Грешка. Грешка. Трябваше да има някаква грешка.

— Осемстотин долара? — повтори глуповато.

— Осемстотин и седемнайсет и двайсет и шест цента.

— Но мен ме нямаше цяла седмица през юни. — Оушън Сити. Седмица на еспадрили и гръцки сандали, която я бе накарала да се чувства, сякаш е на почивка на Средиземноморието. — Как бих могла да изразходвам електричество за осемстотин долара? Невъзможно е! — Нещо определено не беше наред. Вероятно бяха объркали сметката й с нечия чужда. Нямаше друго обяснение. Или пък бе сумата за консумирания ток от целия етаж на сградата.

— Това включва сто и петдесет долара такса за повторно включване и двеста и петдесет — депозит, които се прибавят към дължимите от вас триста осемдесет и девет долара и четиридесет и три цента, както и глобата от осем…

— Каква е тази такса за повторно включване? — Никога преди не й бяха искали такава.

— За да ви възстановим електрозахранването, след като вече е прекъснато.

Невероятно!

— Защо?

— Госпожо Рафърти, бяхме принудени да спрем тока в дома ви, а сега да го включим отново.

— И това само за да натиснете някакъв си бутон? — Можеше да си представи как сбръчканата госпожа Синклер седи до огромен пулт, излязъл сякаш от анимационен филм. — И искате от мен сто и петдесет долара за това?

— Госпожо… — Отново този отвратителен, снизходителен тон. — Може да постъпите, както решите. Ако искате токът да бъде пуснат веднага, ще ви струва осемстотин и осемнайсет долара и три цента…

— Ей, чакайте малко — прекъсна я Лорна. — Преди секунди ми казахте осемстотин и седемнайсет и нещо.

— Компютърът ни току-що актуализира информацията и към сумата бяха прибавени лихвите от днес.

В апартамента ставаше все по-горещо. Трудно можеше да се определи дали защото климатикът бе изключен, или защото Лорна бе прекалено разгневена на тази Синклер, за която, кой знае защо реши, че не е омъжена и използва всяка възможност да сложи госпожа пред името си, въпреки че всъщност не беше правила секс от години, ако изобщо й се бе случвало някога.

Вероятно дори името й не е Синклер. Сигурно го използва като псевдоним, така че хората да не я преследват и да не я убият пред дома й, след като са разговаряли с нея по телефона.

— Може ли да говоря с началника ви? — попита Лорна.

— Мога да уредя някой да ви се обади в следващите двайсет и четири часа, но това няма да намали сметката ви.

Само щеше да увеличи лихвите, естествено.

Извади кредитната си карта от портмонето. Беше още топла от последната покупка.

— Чудесно. — Битката бе свършила. Лорна бе победена. По дяволите, беше на път да изгуби цялата война. — Ще използвам „Виза“. — За постоянно растящата неустойка щеше да мисли по-късно.

В гласа от другата страна на линията се прокрадна задоволство:

— Бихте ли издиктували имената си така, както са изписани върху картата?

След като приключи с госпожа Синклер, Лорна реши да прегледа купчината писма до вратата и да провери дали наистина бе пристигнало предупредителното писмо. По някакъв начин до този момент бе почти убедена, че става въпрос за грешка.

Наистина имаше грешка. Всъщност, докато отвори всички пликове, до нея се образува грозна купчина от листове, доказващи грешки и всичките до една — нейни.

Честно казано, беше наясно, че отдавна трябваше да прегледа кореспонденцията си. Пликовете стояха до вратата и тя се опитваше да не им обръща внимание, както и на присвиването в стомаха си всеки път, когато минаваше край тях или щом се сетеше за тях нощем, напразно опитвайки се да заспи. Нямаше пари да плати разходите си, но винаги разчиташе, че скоро ще разполага с достатъчно. Една сметка се равняваше на един добър бакшиш. Но разточителството й бе излязло извън контрол и Лорна беше наясно и с това.