Бет Харбисън - Клубът на анонимните шопинг маниачки

Ако опитите да се отхвърлят неприятните мисли за пари горяха калории, Лорна щеше да носи с два номера по-тесни дрехи.

Продължи да се любува на обувките в ръцете си още няколко минути, после ги обу.

Ах! Божествено!

Удоволствието от притежанието им траеше цял живот. Удоволствие, за което винаги бе готова и бе в настроение.

Какво толкова, че заради тях бе излязла на червено? От следващата си заплата ще внесе някаква сума в кредитната си карта. След две-три, най-много четири години, тъй като не беше особено разумна в харченето, дългът й щеше да бъде изплатен.

А тези обувки на „Делман“ и тогава щяха да бъдат толкова възхитителни, колкото и сега. И вероятно — два пъти по-скъпи. Дори повече. Бяха класически. Неподвластни на времето. Значи добра инвестиция.

Тази мисъл едва бе минала през съзнанието й, докато седеше в стаята, използвана едновременно за всекидневна и трапезария в малкия апартамент в Мериленд, когато токът спря.

В първия момент се уплаши, че са го прекъснали от електрическата компания. Но не… наскоро бе платила сметката си. Да не би да е имало гръмотевична буря, която не бе забелязала? Летата тук бяха изключително горещи и задушни и този ден в началото на август не правеше изключение. Хората като нея плащаха месечно за ползваното електричество, което от време на време — обикновено в най-неподходящия момент, бе спирано за часове, а понякога — и за цял ден.

Стана от дивана и се залюля на новите си обувки към телефона, поставен на масичка в коридора. Позвъни в компанията, очаквайки за пореден път да чуе, че включените на максимална степен климатици са претоварили мрежата и токът скоро ще бъде пуснат. Може да отиде в мола, за да убие час-два на хладно, преди да тръгне за работа, мислеше си разсеяно, докато набираше номера на розовия апарат, в чиято слушалка бе шепнала тайните си още като дванайсетгодишна.

Десетина минути по-късно, след като изслуша поне петнайсет автоматично записани мелодии, служителка от компанията, представила се само като госпожа Синклер, без малко име, даде тъкмо отговора, от който Лорна се опасяваше.

— Госпожо, електричеството ви е спряно заради неплатена сметка.

Така. Първо, това госпожо бе твърде снизходително. И второ — неплатена сметка? Не е възможно! Нали минаха само няколко седмици, когато след доста тлъсти бакшиши, дадени й в ресторанта, бе изплатила цял куп разписки? Кога беше това? В средата на юли? В началото? Определено беше след Четвърти юли.

Или — я чакай малко — май беше точно след Деня в памет на загиналите. Един от празниците, в които се устройваха пикници. Тогава носеше онези страхотни розови сандали на „Гучи“.

Погледна неуверено към масичката с купчина неразпечатани пликове, която се увеличаваше твърде бързо, и попита рязко:

— Кога е направено последното плащане?

— На двайсет и осми април.

Мислите й я върнаха назад, както се отваряше календар 2 2 Използван през 30-те години на ХХ век похват в киното, при който в кадър е календар с падащи листове за всеки ден, с което на зрителя се внушава чувство за изминало време. — Б.пр. в нискобюджетен филм от трийсетте години. Добре де, бе получила премия през юли, но вероятно бе забравила сметката за тока. Може би бе плащала преди това, някъде… през юни? Възможно ли е да е било през май?

Но със сигурност не и през април! В никакъв случай! Беше сигурна, че е станала някаква грешка.

— Това е невъзможно! Аз…

— Пуснахме ви съобщение на петнайсети май, после още едно — на пети юли — с неприкрито неодобрение възрази госпожа Синклер. — А на девети юли ви изпратихме предупредително писмо, че ако не изплатите задълженията си до днешна дата, електричеството в апартамента ви ще бъде изключено.

Да, имаше смътен спомен, че в един момент бе готова да плати сметките си, когато от „Нордстром“ 3 3 Една от водещите вериги магазини в САЩ, основана през 1901 г. в Сиатъл като магазин за обувки. — Б.пр. пристигна каталогът за сезонната им разпродажба.

Беше страхотен ден. Двата чифта обувки на „Бруно Мали“ 4 4 Италиански обущар от Болоня, който през 1936 г. започва да проектира луксозни обувки и аксесоари. С времето добива световно признание. — Б.пр. бяха невероятни. Толкова удобни, че би могла да пробяга километри с тях. Определено.

Нима не бе платила?

— Изчакайте за момент да прегледам файловете си. — Отиде бързо до компютъра и натисна копчето, за да го включи. Минаха няколко секунди, преди да осъзнае, че машината, в която съхраняваше всичките си сметки, се захранва с електричество, от което я бе лишила злобната жена от другата страна на линията. Сигурна съм, че щях да знам, ако бяхте ми изпратили предупредително писмо.