Катрин Стоун - Пламък и лед

— Сара ги е нарисувала, нали?

— Да… толкова им се радваше… а него буквално го вбесиха. Борсов посредник е, нали разбирате? Изминалата седмица бе доста напрегната за него. Непрекъснатите промени на азиатските пазари предизвикаха истински хаос на нашата борса. Не биваше да оставям Сара сама с него! При подобни случаи той става неуправляем…

— И склонен към жестокост?

— Да, понякога. Но си го изкарваше само на мен… поне дотогава.

— Лекарите не се ли усъмниха, че става въпрос за изнасилване?

— Може би са се питали какво се е случило в действителност. Но той разказваше толкова убедително и изглеждаше така разтревожен…

— Но вие не сте се съмнявали — прекъсна я Лукас.

— Призна пред мен какво е сторил, лейтенант! Същевременно обвиняваше и мен, и нея. Твърдеше, че сигурно аз съм изпуснала маратонката (случвало се бе и преди) и че съм й разрешавала да рисува навсякъде.

— Голям симпатяга, няма що! Изхвърлихте го от къщата, така ли?

— Опитах се. Дори помолих да издадат заповед за задържането му.

— На която той не обърна внимание, нали?

— Именно. Взе да плаче, изпадна в истерия, което още повече наплаши горкичката ми наранена Сара. Ето защо с нея се укрихме на безопасно място, лейтенант! До тази вечер си въобразявах, че никой никога няма да ни открие.

— Така е, той не може да ви намери. Имате честната ми дума, госпожо Ройс, че никога повече няма да види нито дъщеря ви, нито вас. Но трябва да го убедим в противното.

— Искате да го излъжа, така ли?

— Да — отсече Лукас и си помисли: „Моля ви, направете го!“.

— Ще ме убие, като разбере, че съм ви помогнала!

— Няма да може, тъй като до края на живота си ще остане в затвора.

— Богатите са всемогъщи, лейтенант Хънтър. Навярно го знаете от опит. А той е много богат. Сигурна съм, че в затвора ще намери престъпници, готови да убият срещу определена сума. Не ме е грижа, че ще ме убият. Преди да се роди Сара, често ми идваше да сложа край на живота си. Ала кой ще обича моето скъпо момиченце? Кой ще се грижи за него? Вие ли?

„Не, няма да съм аз — помисли Лукас. — Моето сърце е от камък. Не мога да обичам.“

— Не ме принуждавайте да го правя, лейтенант!

Лицето му се изкриви. Искаше му се да я манипулира с лекотата, с която съпругът й очевидно я беше въртял на малкия си пръст.

Лукас Хънтър безпроблемно контактуваше с психопати, но срещаше затруднения при общуването с нормалните хора. Навярно заради скрупулите си — те му пречеха да преговаря с почтени и принципни люде, които не умеят да лъжат.

Молеше госпожа Ройс да измами съпруга си, но самият той не можеше да я излъже.

— Повярвайте, съпругът ви ще получи доживотна присъда — повтори. — Обещавам, че ще уредя двете със Сара да живеете в пълна безопасност.

— Никога няма да сме в безопасност, ако не го излъжете, лейтенант. Кажете му, че не сте ни намерили. Съжалявам, но не мога да ви помогна.

Тонът й беше извинителен, сякаш се чувстваше отговорна за чудовищните деяния на съпруга си, сякаш злината му бе осквернила и нея.

Колко добре му беше познато това чувство за вина, колко често го терзаеше!

Жената прекъсна връзката и сложи край на надеждите му, че момичетата ще бъдат освободени без опасност за живота им. В този момент иззвъня единственият телефон с неизключен звуков сигнал. Лукас вдигна слушалката едва на петото позвъняване:

— Как си, Тони?

— Не съм никакъв Тони! Наричай ме Антъни. Как мислиш, че се чувствам, Лукас? Печеш ме на бавен огън, така ли? Очаквах обаждането ти, но ти не благоволи да позвъниш. Затова аз ти се обаждам. Открихте ли мръсницата?

— Нали се разбрахме да подбираме думите си?

— Ти ме помоли да не ругая, господинчо! Не съм обещавал нищо. Е, да бъде както искаш, не съм дребнав човек. Свързахте ли се със скъпата ми съпруга, лейтенант?

— Не и мисля, че няма да я намерим.

— Явно не сте положили достатъчно усилия. Постарайте се да я откриете, иначе… знаете какво ще се случи с момичетата. Да го повторя ли?

При предишното си обаждане беше отправил такива заплахи, в сравнение, с които цял речник с вулгарни думи би приличал на детско четиво. Бе обещал, че ще ги взриви на хиляди парченца.

— Недей, спомням си думите ти. Няма да се справя без помощта ти, Антъни. Използвах какви ли не източници, но все удрях на камък. Съпругата ти е изчезнала. Следващата стъпка е публично да я призовем да се свърже с нас. Всяка телевизионна и радиостанция с радост ще изпълни молбата ни. Досега се въздържахме от подобна мярка, тъй като ти настоя да запазим в тайна самоличността ти.