Катрин Стоун - Пламък и лед

— Не! — прекъсна го Ройс и в гласа му отново прозвуча паника. — Трябва да довършиш започнатото!

— Грешиш, Антъни. Никой не може да ме задържи.

— Не те ли е грижа какво ще се случи? — изстена човекът, който допреди малко се оплакваше, че е заобиколен от хленчещи момиченца. — Не ти ли пука дали ще взривя гранатата?

— Изборът е твой, драги. По телевизията ще съобщят какво се е случило. Непременно ще гледам вечерните новини. А сега си отивам вкъщи, Антъни. Чака ме топлото легло. Честно казано, нощта ми се стори безкрайна. Изтощен съм.

— Почакай! Трябва да ме измъкнеш оттук! Още сега!

— Само отвори вратата.

Полицаите бяха забравили умората от безсънната нощ и напрегнато следяха развоя на събитията. Похитителят на момиченцата бе станал заложник на Лукас, съдбата му зависеше от волята на лейтенант Хънтър.

Полицейските служители се питаха дали този път преговарящият не е сгрешил, дали след миг няма да чуят експлозия.

Но взрив не последва. Антъни Ройс плачливо произнесе:

— Ще им наредиш ли да не ме застрелват!

— Разбира се, Антъни.

След десет минути представителите на медиите бяха уведомени за успешното разрешаване на кризата със заложниците. Осемте момиченца бяха невредими, а извършителят, чието име полицията не съобщаваше, бе заловен и изведен от болницата през подземен тунел.

Когато първите слънчеви лъчи се опитаха да пробият мъглата, започна пресконференцията, организирана от кмета и началника на полицията.

Верен на обещанието си, Пол се появи осем минути след като Гейлън му изпрати съобщение на пейджъра.

— Убеди ли се, че съм бил прав? — подхвърли подигравателно. — Събитията се разбиха според очакванията, не се случи нищо драматично. Спокойно можеше да се наспиш, а сега изглеждаш като… призрак. Свърза ли се с…

— Да, изпратих съобщение на Адам и Уоли.

— Имах предвид дали си извикала Хосе Фелипе.

— Имаш странно чувство за хумор.

— Честно казано, Гейлън, изобщо не се шегувам. Бог знае защо Вивека, Адам и Джон много държат на теб и винаги са на твоя страна. Повярвай обаче, че Вивека ще побеснее, ако застанеш пред камерата в този вид.

Думите му я жегнаха. „В този вид“ означаваше да бъде истинската Гейлън, без прическа, оформена от модния стилист Хосе Фелипе, без стилните дрехи, каквито носеха моделите в списание „Вог“.

Доскоро гъстата й коса беше дълга и толкова непокорна, че приличаше на огнен водопад. Тя никога не се притесняваше, че вятърът ще й развали прическата. Зрителите очакваха от съдебния репортер да бъде естествен и спонтанен в унисон с драматичните събития в съдебните зали.

Ала Вивека беше обяснила на Гейлън, че богатите жители на Манхатън ще посрещнат с неодобрение водеща с небрежна прическа и размазан грим, при положение че се намира в студио с климатична инсталация, а не на стъпалата пред сградата на съда. Добавила бе, че предвид часа на излъчване на вечерните новини на Кей Си Ар Гейлън все едно е поканена на вечеря в домовете на зрителите, следователно трябва да изглежда като извадена от кутия.

Пет дни преди дебюта си в Кей Си Ар Гейлън бе изпратена в луксозния фризьорски салон на Хосе Фелипе на Пето Авеню. С разкрасяването й се зае лично прочутият специалист. Скъси косата й до раменете, сетне й направи елегантна прическа с помощта на пяна и сешоар, като „обузда“ непокорните й къдрици. Накрая доволно отбеляза, че благодарение на новата прическа мършавото й лице изглежда по-закръглено. Сетне с нея се зае специалистът по грим, който умело подчерта наистина забележителните й очи.

Хосе Фелипе и Вивека, която редовно посещаваше салона, останаха доволни от резултата. Стилистът увери Гейлън, че сама може да поддържа прическата си и да се гримира. Подчинените му й показаха как да го прави, връчиха й писмени инструкции и за всеки случай й продиктуваха телефоните си.

Хосе Фелипе я предупреди, че винаги трябва да изглежда като току-що напуснала салона му, и добави:

— Никога не излизай от апартамента си небрежно облечена и без прическа, дори когато слизаш за пощата.

Изражението му подсказваше, че клиенти, които не са се подчинили на инструкциите му, горчиво са съжалявали, след като са били хванати неподготвени от дебнещите фотографи от жълтата преса.

— Подобни провали са непростими за прочутите личности — поучително продължи той, сетне подкупващо се усмихна на Вивека и добави: — А като водеща в най-добрата телевизионна компания в Манхатън госпожица Чандлър моментално ще се прочуе.