Катрин Стоун - Пламък и лед

Гейлън с горчивина си помисли, че наистина се бе прочула благодарение на… унищожителната критика на Розалин Сейнт Джон. Макар че не й беше по сърце да следва съветите на стилиста, тя се подчини, най-вече от уважение към Вивека, Адам и Джон.

Тази вечер за пръв път бе нарушила „правилата“, но не го бе сторила нарочно. Тъкмо се бе изкъпала и се канеше да се заеме с оформянето на прическата си, когато чу новините. Не изслуша докрай съобщението, облече набързо тениска и джинси, обу маратонки. Знаеше, че не бива да излиза в този вид, че облеклото й няма нищо общо с изисканите тоалети, задължителни за водещите в Кей Си Ар. Ала в момента изобщо не я беше грижа как изглежда. Трябваше час по-скоро да съобщи на човека, провеждащ преговорите с терориста, че Ребека Пакстън Райт е сред заложничките.

Навлече любимото си тюркоазно синьо палто, грабна любимите си ръкавици с един пръст и хукна към болницата.

А сега Пол намекваше, че красивата и неизменно елегантна Вивека едва ли ще остане очарована, като разбере как Гейлън си е позволила да застане пред камерата в този вид — от влагата непокорната й коса се бе навила на стегнати масури, а от студа бледото й лице изглеждаше още по-изпито.

— Разбира се, много е важно да си фотогенична — продължаваше да говори той и Гейлън си спомни комплимента, който веднъж неохотно й бе направил. Бе й казал, че има правилни черти и на снимка ще изглежда по-добре, отколкото в действителност. — Но не можеш да си позволиш зрителите да те видят като плашило.

— Благодаря за загрижеността, Пол. Мисля, че зрителите не се интересуват от мен, а от осемте момиченца и от техния спасител.

Гейлън не смяташе, че Вивека ще се разсърди. Вярно бе, че Вивека Блеър е олицетворение на изисканост и стил, вярно е, че държи водещият да е с безупречен външен вид, когато застане пред камерата в студиото.

Ала Вивека Блеър бе и първокласна журналистка, влюбена в професията си. Навярно щеше да се съгласи, че когато една репортерка е прекарала цялата нощ на студа, за да информира зрителите за развоя на събитие, което се следеше с неотслабващ интерес, няма начин въпросната репортерка да изглежда „като извадена от кутия“.

Да, Вивека нямаше да й направи забележка… Стига да вземеше интервю от Лукас Хънтър.

Следващото изявление на оператора й подейства като студен душ:

— Всъщност тревогата ми е неоправдана. Вероятността да интервюираш лейтенант Хънтър е равна на нула.

— Моля?

— Не се самозалъгвай, миличка. Бил е готов и звездите от небето да ти свали — само и само да се отърве от тебе.

— Но…

— Какво си въобразяваш? Че ще успееш? Не се заблуждавай от факта, че шефовете са наредили да се анонсира твоят ексклузивен репортаж! Спомняш ли си какво ти каза Адам — Лукас Хънтър не обича представителите на „четвъртата власт“. Казано направо — лейтенант Хънтър никога не дава интервюта!

Гейлън не вярваше на ушите си. Наистина ли Кей Си Ар цяла нощ е анонсирал предстоящия репортаж? А защо не? Никой друг канал не можеше да се похвали с подобен успех!

— Вивека нямаше да обяви интервюто, ако не вярваше, че ще се състои!

— Така ли мислиш? Заблуждаваш се, драга. Длъжна бе да го обяви, за да не изпадне в неудобно положение, ако Хънтър все пак, по някаква случайност, се съгласи да разговаря с теб.

— Адам щеше да ми каже… щеше да ме предупреди — промълви Гейлън.

— Каза ти го в очите!

— Трябваше да предупреди Вивека…

— Тя е достатъчно опитна, отдавна е в бранша! Пък и — кой знае — може да стане чудо! Може би дълбоко греша…

— За какво? — прекъсна го Адам, който се бе приближил незабелязано. По петите го следваше Уоли, операторът, с когото Гейлън работеше, докато Пол отсъстваше. От първия миг й бе станал симпатичен — показа й снимките на съпругата и децата си, които носеше в портфейла си, призна, че се е възхищавал от смелостта на Мариан, но дружелюбното му поведение подсказа на Гейлън, че е готов да й даде шанс да прояви способностите си въпреки предаността му към мъртвата.

Разликата в поведението на Адам и Уоли беше поразителна, ала сега беше още по-подчертана. Водещият изглеждаше спокоен, самоуверен и отпочинал. Изражението на оператора, както винаги, издаваше мекушавост и несигурност. Имаше вид на човек, уморен до смърт и на прага на нервна криза.

— Уоли, какво ти е? Добре ли си?

— Разбира се, Гейлън. Благодаря за вниманието. Знаеш ли цяла нощ не съм мигнал. Гледах репортажите и си мислех, че сигурно щях да полудея от страх, ако моята Ани бе сред заложничките!