Катрин Стоун - Пламък и лед

Думите на Пол прекъснаха размислите й:

— Сигурно се е съжалил над теб.

— Имаш право — промълви Гейлън и с поглед проследи Адам, който се отдалечаваше сред гъстата мъгла.

— Не говоря за Адам, а за Лукас Хънтър. Съжалил те е, затова се е съгласил да го интервюираш.

„Но той не знае нищо за мен! — помисли Гейлън. — Работя в Кей Си Ар едва от три седмици, през които прочутият господин Хънтър отсъстваше от града и едва ли е осведомен за перипетиите ми.“ Нищо чудно обаче Розалин Сейнт Джон да му бе съобщила последните манхатънски новини. Навярно писмото, което му е изпратила в Австралия по електронната поща, е съдържало следното язвително изявление: „Не всичко, случващо се в Ню Йорк, е обагрено в черни краски. Убийствата и престъпленията продължават, но има и комични събития. Новата водеща на Кей Си Ар е печална картинка. Жалко, че Казанова не й е хвърлил око!“

— Определено не си неговият тип — безмилостно продължи Пол. — Лейтенант Хънтър е известен познавач на женската красота и харесва изискани, стилни и преуспели дами. Ще се убедиш, че не преувеличавам, дори само като видиш списъка на жертвите на Казанова.

Гейлън знаеше, че операторът е прав — Лукас Хънтър имаше слабост към красиви и преуспели жени. Дали съгласието му да й даде интервю бе предизвикано от съжаление? А може би е някаква благотворителност — щедро дарение от закрилника на невинните жертви за една жертва на име Гейлън Чандлър, която е претърпяла пълен провал на новото си поприще. Дълбоко в сърцето си осъзнаваше, че дори няма право да се нарече жертва, тъй като сама си е виновна за всичко.

— Очертава се приятна нощ — кисело подхвърли тя.

— Имаш право, драга. Докато пазиш нашето птиченце да не избяга, моя милост ще ощастливи една дама.

— Но…

— Няма страшно, Гейлън. Ще бъда наблизо. Потърси ме чрез пейджъра, ако се случи нещо интересно.

— Какво разбираш под интересно?

— Например ако психопатът започне да хвърля момиченцата от шестнайсетия етаж. Всъщност не ме безпокой, ако се стигне дотам. И бездруго ще използваме материала, който ще се излъчи по всички канали. Повярвай ми, Гейлън, при подобни ситуации не се случват неща, които си струва да се заснемат.

„Освен ако безумецът реши да взриви гранатата“ — помисли си тя, сетне си каза, че Лукас не ще позволи това да се случи.

— Позвъни ми на пейджъра, Гейлън, и ще довтасам за броени минути, обещавам. За нищо на света няма да пропусна интервюто ти с Лукас Хънтър!

— Не! — ужасено извика Елизабет Ройс, съпругата на обезумелия финансов брокер. — Не мога да разговарям с него! Не мога, разбирате ли?!

Лукас разбираше, но все пак настоя:

— Моля ви само да говорите с него по телефона, госпожо Ройс.

— Как изобщо ме открихте?

„Доста се поизмъчихме — мислено си каза той. — Не беше лесно.“

Елизабет Ройс бе намерила подслон при жени, които бяха твърдо решени да закрилят своите сестри, майки и дъщери… и предлагаха много по-сигурно убежище от бюрократичните институции. За щастие Лукас познаваше доста представителки на нежния пол, доверяващи се на човека, който така самоотвержено защитаваше онеправданите жертви.

— Беше жизнено необходимо да ви открием, госпожо Ройс. В момента разчитаме само на вашата помощ. Няма да издадем на съпруга ви къде се намирате. Моля ви само за едно — по телефона да му обещаете, че ще му разрешите да се срещне с дъщеричката ви.

— Да му разреша да се вижда със Сара?! За нищо на света, лейтенант! Преди време той едва не я уби. Отне жизнеността й, мечтите й! Тя е объркана… изплашена до смърт…

— Също като осемте момиченца, които съпругът ви държи като заложници — прекъсна я Лукас.

— Не е честно! — възкликна тя.

— Общо, взето, животът е несправедлив — промълви той, осъзнавайки, че наистина постъпва непочтено с нея. Направи му впечатление, че жената отказва да произнесе името на съпруга си. Самият той не споменаваше името на Антъни, но се обръщаше към непознатата с „госпожо Ройс“, безмилостно напомняйки й, че е свързана с този човек. — Споменахте, че едва не е убил дъщеричката ви…

— Да… Скъпата ми Сара! Тя е само на пет години, лейтенант! Още е невръстно момиченце!

— Разкажете ми какво й е сторил.

— Случи се тъкмо преди Коледа — започна Елизабет Ройс. По тона й личеше, че изпитва облекчение — щом лейтенантът научи истината, ще разбере отказа й да изпълни молбата му. — Наложи се да изляза за последни покупки, а той заяви, че с удоволствие ще наглежда малката, няма проблеми. Всъщност възникна сериозен проблем. Сара паднала по стълбите… поне така каза той. Спънала се била в маратонката, която съм изпуснала преди няколко часа. По спешност я закараха в Общинската болница. Цели два дни я държаха в интензивното отделение, после я преместиха в Шести блок. Не само костите й бяха счупени — духът й бе сломен. Отначало не разбрах причината. После открих в кабинета му чаршафите, изрисувани със златни звезди и с грамадни коледни елхи.