Лора Лей - Да целунеш звяра

— Да приложим Закона на Породите — каза рязко Шера. — Той съществува по една причина.

— Ако го направите, ще загубите по-голяма част от обществената подкрепа — правителственият съветник, сенатор Самуел Тайлър, чичото на Кейн, гледаше всички със съчувствие. — Освен това ще загубите подкрепата на Правителството. Нещата могат бързо да се превърнат от захар в лайна, Шера.

— А в момента не са ли точно това? — обърна се яростно тя към известния политик. — Вашата племенница беше тази, която едва не убиха, Тайлър. Бихте ли одобрили това, ако бяха успели?

— Щях да убия негодника с голи ръце — отсече той, също толкова разярено, кафявите му очи потъмняха още повече, когато младата жена го предизвика. — Не ви казвам какво да правите, Шера, предупреждавам ви какво ще се случи, без значение кой ще умре. Един акт на агресия от страна на Породите, само ще разпали допълнително такива като Пурист. На свой ред, пропагандата може да унищожи всеки шанс да ви приемат.

— Добре, по дяволите, тогава нека просто да им позволим да очистят нас и нашите деца. Ти и твоите хора пуснахте онова пъпчиво копеле, което изстреля ракетата към къщата преди не повече от седмица. Кучият син е вече на свобода и друг заема мястото му. Кой ще го спре, сенаторе?

— Достатъчно, Шера — Кейн се изправи уморено на крака, никак не му се искаше да влизат в битка с правителството, а се очертаваше такава опасност. — Това не е начинът, по който трябва да се процедира.

Той обви пръсти около тила си и започна да масажира напрегнатите мускули. Шера се облегна удобно на него. Изражението й беше измъчено, когато другата му ръка покри корема й. Тяхното дете растеше там. Още едно дете щеше да бъде в опасност.

— Ще отвърнем на удара — гласът на Калън накара всички да утихнат.

— Калън, помисли върху това — заговори Самуел Тайлър.

— Млъкни, Сам — нареди хладно Джон Тайлър, главата на семейството. — Знам становището ти. Ако не искаш да слушаш това, което ще бъде казано, тогава се връщай във Вашингтон. Проклет да съм, ако застана зад теб и този път.

Кейн се обърна към баща си. Братята му бяха наобиколили Меринъс. Всичките. Заседателната зала беше почти запълнена. Кейн знаеше какво предстои. Знаеше, защото това беше предложение, което той самият бе направил преди повече от месец.

Калън се върна отново в средата на стаята.

— Ще отвърнем на удара на Пурист и членовете на Съвета, които се опитват да действат срещу нас.

— Ще отвърнете на удара? — Кейн видя, че Сам беше на път да получи още един от своите политически припадъци. За щастие, той може да беше нервозно копеле, но когато ставаше въпрос за семейството му, беше лоялен.

— Мерк ще обедини два екипа — каза Калън хладно. — Те искат да изпращат наемни убийци? Нека да видим какво ще се случи, когато се изправят срещу хора, които са обучени да залавят враговете си толкова лесно, сякаш е детска игра. Ние бяхме тренирани да преследваме, да дебнем и убиваме. Танер и Меринъс, заедно с Джон и вестника, ще водят пропагандата. А нашите хора ще изпълняват Закона на Породите. Безшумно. Рано или късно, те ще получат съобщението. Няма да има повече обаждания до Вашингтон след атаката. Няма да има повече молби за справедливост. Ние сами ще се погрижим за защитата си.

Самуел огледа мъжете и жените пред себе си. Кейн можеше да види примирението, дори прикритото одобрение в погледа му.

— Кажете ми от какво имате нужда — каза той. — Аз ще се погрижа да го получите.

— Ние ще обърнем това против теб. Вече е твърде късно да се скрие — изрече Калън безизразно. — Ако онова копеле бъде освободено от вашата така наречена правосъдна система, до месец той ще намери края си. От този ден нататък, ние ще направим делата на Породите точно това. Дела на Породите.

— Не се оставяй да те заловят — нареди Сам грубо. — Бог да ни е на помощ, ако те заловят, Калън.

— Бог да помогне на всички нас, сенаторе, ако това не спре. Няма да гледам повече как хората ми умират, докато аз моля за правосъдие. Отказвам да се примиря с това положение. От сега нататък, ние ще отвръщаме на удара.

Танер влезе в лазарета и погледът му се насочи към тясното легло, на което лежеше сестра му, а до нея тихо седеше един мъж.

— Тя събуди ли се вече? — Танер се настани на свободния стол от другата страна на леглото.

Сет Лоурънс въздъхна дълбоко.

— За няколко минути, но не каза нищо.

Другият мъж кимна.

— Те я изнасилваха в онази лаборатория — каза той тихо, докато се взираше в безжизненото тяло на Даун. — Без да я дрогират, без нищо. Тя беше дребничка и те се наслаждаваха на това да й причиняват болка.