Лора Лей - Да целунеш звяра

Звуците на възбудени стонове и жадни смучещи усти обгръщаха Шера. Пръстите й се свиха и погалиха тестисите му, докато устните му облизваха клитора й, а два от пръстите му навлязоха настойчиво във вагината й. Младата жена потрепери и се притисна по-силно, за да се наслади на проникването. Устата й пое пениса му по-дълбоко, засмуквайки го нетърпеливо, докато неговата опустошаваше алчно влажната й, покритата с крем вагина.

Оргазмът й приближаваше. Шера усети как се свива утробата й, едновременно с това почувства тестисите на Кейн да се стягат към основата на ерекцията му. Ръката й енергично се движеше по твърдия ствол на мъжествеността му. Искаше да усети как всяка гореща капка сперма се изстрелва в гърлото й.

Пръстите на Кейн се движеха все по-силно и дълбоко в нея, после рязко ги отдръпваше, изтегляйки соковете й назад към ануса, преди да ги тласне отново във вагината й, повтаряйки движенията толкова мощно и бързо, че пръстите му докосваха дупето й, а после отново се потопяха в тялото й.

Младата жена се стегна, от гърлото й се откъсна вик, който завибрира около пениса му и тя избухна. В момента на нейното освобождение, Кейн изстена силно и дълбоко, пръстите му засилиха движенията си, езикът му удари туптящия й клитор, а бедрата му се тласнаха нагоре, заравяйки члена му по-дълбоко в устата й. Оргазмът му избликна на бързи силни струи от върха пениса му.

Той изпълни устата й, вкусът му беше като амброзия и тя поглъщаше с наслада всяка капка, молейки за още.

— Достатъчно — Кейн я повдигна от себе си и я побутна към леглото, но Шера се възпротиви, притискайки го обратно към матрака.

— Не. Така — тя се надигна над него, прехвърли крака си над бедрата му и потърка влажната плът на женствеността си по твърдия връх на ерекцията му, преди да позволи на широката главичка да се притисне към входа на влагалището й. — Силно, Кейн — прошепна тя, накланяйки устни към неговите, докато се подготвяше за нахлуването. — Силно…

Гърбът й се изви като дъга, воят й от удовлетворение и удоволствие разкъса тишината на стаята, когато той я прониза, разделяйки стегнатата плът с един силен, решителен тласък.

Нямаше борба за контрол, нямаше опити за забавяне на оргазма. Звуците на влажна плът, шепоти, жадно ръмжене и възбудени викове изпълваха въздуха.

Шера наведе глава към гърдите на Кейн и облиза с език белега, който му бе оставила, миг преди да го одраска със смъртоносните си кучешки зъби и да приложи силно, еротично засмукване върху невероятно чувствителната плът.

Освобождението му предизвика и нейното. Силно, конвулсивно, то ги разкъса, свърза ги заедно, съедини ги и веднъж завинаги разруши последните бариери в душата й.

— Обичам те — извика той, потръпвайки под нея, изпълвайки я със спермата си, притиснал с ръце ханша й, за да я задържи прилепена към себе си. — Бог да ми е на помощ, Шера, обичам те…

Главата й се надигна, по тялото й се разля преситена отмала, оставяйки я сънлива, омаломощена, и все пак, изпълнена с енергия, каквато не бе подозирала, че притежава.

Тя протегна ръка, връхчетата на пръстите й погалиха бузата му. Очите му се изпълниха с изненада при докосването. И в този момент Шера разбра, че ако някога го изгуби отново, няма да може да преживее болката.

— Бих искал да си преместиш вещите в моята стая — Кейн направи това изненадващо изказване, докато двамата се приготвяха за деня.

Облечена в обичайните си черни прилепнали панталони и подходящ потник, с коса, сплетена на гърба, Шера тъкмо вземаше якето си, когато половинката й проговори. Тя замълча за момент, преди да нагласи дрехата по-нагоре на раменете си и внимателно да провери кобура с оръжието на бедрото си.

— Чу ли ме, Шера? — тя усети решителността, излъчваща се от него и прикри усмивката си при звука.

— Чух те — Шера прочисти леко гърлото си. — Мога да се погрижа за това тази вечер, след като се срещна с Док.

Зад нея се спусна мълчание — наситена тишина, която пулсираше като сърдечен пулс. Сякаш можеше да я усети със сетивата си.

— Няма да те пусна да си тръгнеш. Никога — каза й Кейн, раздвижвайки се зад нея, ръцете му се обвиха около кръста й и Шера позволи главата й да падне на рамото му.

— Няма да те моля да го правиш — отвърна тя. — Аз съм упорита Кейн, но не съм глупачка.

Не й бе лесно да остави болката и да се справи със страховете, които още я преследваха. Но знаеше, че не бе истински жива, докато Кейн не се появи отново в живота й. Просто бе съществувала. Но не искаше само да съществува повече. Имаше нужда да живее, да обича.