Тони Парсънс - Мъжът, момчето

Хукнах с развети пешове на официалното сако покрай магистралата, а самолетите пищяха ли, пищяха в синьото небе над главата ми.

Накрая вече нямаше никакво значение на кой самолет са се качили. Всички дневни самолети за Щатите вече бяха отлетели, когато най-сетне нахълтах в залата за заминаващи.

Тълпата вече изтъняваше. Пътуващите бяха във въздуха. Изпращачите се разотиваха. Застанах при изхода за международните полети и плувнал в пот, оброних глава и въздъхнах тежко. Бях закъснял.

Точно тогава видях на пода малката лилава кукла. Кен Купонджията. Вдигнах го. Сърмените му панталонки бяха мръсни. Той си беше изгубил и втората обувка.

После пред мен изникнаха Сид и Пеги, стиснали в ръце бордните карти и оставили в краката си куфарите. И двете бяха още в официалните рокли.

— Страхотна реч му дръпна — каза Сид.

— Дали не трябваше да е малко по-традиционна? Дали не трябваше да включа и нещо за младоженеца и овцата?

— Не, говори много хубаво.

— Изпуснали сте самолета.

— Нарочно.

Поклатих невярващо глава.

— Съвсем в твой стил — отбелязах.

— Какво му е на стила ми? — засмя се Сид.

Пеги си взе Кей Купонджията и погледна майка си, сякаш питаше какво ще става оттук нататък.

Вече се свечеряваше, когато таксито бавно пое обратно към града. Сид загледа умислена първите високи сгради покрай магистралата, Пеги заспа в ръцете ми.

Това дете понякога ми се струваше съвсем пораснало и самоуверено, владееше се безупречно. Но сега бе отпуснало главица върху гърдите ми и ми се видя едва ли не безтегловно. Сякаш беше новородено, сякаш всичко му предстоеше и едва тепърва животът му щеше да търси своята форма.

Пеги се размърда насън, дочула камбанките на сладоледаджията, който обикаляше с количката си някъде из безкрайните улици на Западен Лондон. Повече и от птича песен, и от цъфнала пъпка това предвещаваше, че най-сетне идва краят на студените, мрачни дни. Скоро щеше да се запролети, щом добрият чичко със сладоледа бе тръгнал да обикаля.

Не виждах от задната седалка на таксито къде точно е той по тези улици в предградията, плъзнали във всички посоки. Ала песента на камбанките кънтеше в главата ми като спомен от детството, като мечта за сватбен ден.

$source = Моята библиотека

$id = 32515

$book_id = 6460

Издание:

Тони Парсънс. Мъжът, момчето

Английска. Второ издание

ИК Санома Блясък, София, 2011

Коректор: Златина Пенева

Предпечат: Иван Кръстев

Дизайн корица: Райна Дончева

Печат: Алианс Принт

Печатни коли 14,5

ISBN: 978-954-8186-49-0

Английска поп група. — Б. пр.

Дик Ван Дайк (р. 1925), водещ на шоупрограми и актьор, прочул се през 60-те години със сериалите, в които участва. — Б. пр.

Мери Тайлър Мур (р. 1936), американска актриса, участвала в много сериали и известна главно като партньорка на Дик Ван Дайк. — Б. пр.

Герой от нашумелия английски сериал „Доктор Ху и семейство Далек“ (1965). — Б.пр.

Майкъл Паркинсън {р. 1935), британски журналист и водещ на токшоу по Би Би Си (1917–1982). — Б. пр.

Робърт Мичъм — (1917–1997), американски актьор, режисьор и писател. — Б. пр.

Джеймс Стюарт (1908–1997), американски актьор, участвал в над 80 филма. — Б. пр.

Едуард Хийт (р. 1916), британски политик, министър-председател (1970–1974). — Б. пр.

На „Даунинг стрийт“ 10 се намира лондонската резиденция на британския министър-председател. — Б. пр.

Грейс Кели (1929–982), прочута с красотата си американска актриса, по-късно съпруга на принца на Монако Рание Грималди. Загива трагично при автомобилна катастрофа. — Б. пр.

Тясно изкуствено езеро в Хайд Парк с лодки и плаж. — Б. пр.

Обилна закуска — яйца с бекон и овесена каша — за разлика от така наречената континентална лека закуска, състояща се от филийка с мармалад. — Б. пр.