Сара Шепард - Потрес

Кейт се наведе към нея.

— Според теб Том как ще постъпи след онова, което му каза?

Хана се загледа с отсъстващ поглед към групата седмокласнички, които се бяха събрали пред „Суит лайф“, гурме магазин за сладкиши. След като разбра, че Лиъм е един голям лъжец, тя разказа на баща си всичките пикантни, вредни клюки, които бе научила за баща му.

— Не знам — отвърна тя. — Не съм убедена, че мръсните политически номера са в стила му.

— Лошо. — Кейт сви устни и скръсти ръце на гърдите си, върху купчината флаери. — Този боклук заслужава да бъде сринат.

— А къде са Наоми и Райли тази вечер? — Хана протегна дългите си, слаби крака под масата, умираща от нетърпение да смени темата. — Мислех си, че събота вечер винаги си с тях. — Наоми Циглър и Райли Улфи бяха най-добрите приятелки на Кейт и най-големи врагове на Хана от времето, когато тя движеше с Мона Вандерваал, момичето, което по-късно се оказа първият А.

Кейт сви рамене.

— Всъщност реших да си почина от тях.

— Наистина ли? — Хана се надигна заинтригувана. — Защо?

Кейт подаде флаер на едно момиче с кожено яке.

— Скарахме се.

— За какво?

Кейт се закашля смутено.

— Ами, заради еко-пътуването. И заради теб, всъщност.

Хана сбърчи нос.

— Какво заради мен?

— Забрави. — Кейт погледна настрани. — Няма значение.

Хана се накани да притисне Кейт за повече подробности, но в този миг баща й се появи, понесъл кутия с кафета-лате от Старбъкс и торбичка с подбрани мъфини.

— Вършите страхотна работа, момичета — каза той, потупвайки Кейт по рамото. — Видях страшно много хора с флаери. Обзалагам се, че на срещата в четвъртък ще е пълно с народ. И, Хана, продължавам да получавам одобрителни коментари за рекламата. Може да те помоля да снимаш още една. — Той й намигна.

— Разбира се! — отвърна весело Хана. През шестте години, откакто баща й се беше развел с майка й, беше се изнесъл от къщата и бе забравил за съществуването й, тя бе копняла за неговото одобрение, беше се опитвала да направи всичко, за да го накара да я забележи. Откакто бе приета добре от групите за социологически проучвания, се бе превърнала й звезда за него. Баща й търсеше мнението й за кампанийната стратегия и всъщност искаше да бъде с нея.

Господин Мерин се обърна и хвана ръката на жената, която стоеше зад него. Хана очакваше да види Изабел, новата съпруга на баща си и майка на Кейт, но вместо това там стоеше висока, страхотна дама около четирийсетте.

Тя носеше великолепно палто от камилска вълна и високи заострени ботуши „Джими Чу“.

— Дами, това е госпожа Ригс — каза той. — Тя току-що се премести в Роузууд и обеща да направи голямо дарение на кампанията.

— Ти го заслужаваш, Том. — Госпожа Ригс говореше изтънчено, като Катрин Хепбърн. — Имаме нужда от повече хора като теб във Вашингтон.

Тя се обърна към момичетата и се ръкува първо с Кейт, а след това и с Хана.

— Струваш ми се много позната — рече тя, оглеждайки Хана от главата до петите. — Къде съм те виждала?

Устните на Хана потръпнаха.

— Сигурно в списание „Пийпъл“.

Госпожа Ригс се усмихна.

— Мили Боже, защо?

Хана повдигна изненадано вежди. Тази жена наистина ли не знаеше?

— „Пийпъл“ направиха профил на Хана — рече господин Мерин. — Най-добрата й приятелка беше Алисън Дилорентис. — Момичето, което бе убито от близначката си.

Хана се сви на стола си; не искаше да поправи грешката на баща си. Технически погледнато, най-добрата й приятелка беше Кортни Дилорентис, момичето, което се беше представило за Алисън; тя от своя страна бе принудена да заеме мястото на Кортни в психиатричната клиника. Но историята беше твърде заплетена, за да навлиза в подробности.

— Наистина чух нещо за това. — Госпожа Ригс погледна съчувствено Хана. — Горкичката. Добре ли се чувстваш вече?

Хана сви рамене. Донякъде се чувстваше добре… а донякъде, не.

Може ли човек да преодолее подобна случка? На всичкото отгоре на сцената се беше появил и нов А., който знаеше за Табита, за палавите снимки на Хана, направени от Патрик, фотографът, който й беше обещал да я направи модел, а всъщност просто се опитваше да я вкара в леглото си, и за срещите с Лиъм. Всяко едно от тези неща можеше да съсипе живота й — и кампанията на баща й. Слава Богу, че А. не знаеше за инцидента от миналото лято.

Госпожа Ригс погледна часовника си.

— Том, закъсняваме за обсъждането на стратегията.

— Ти тръгвай, аз идвам след минутка — отвърна господин Мерин.