Сара Шепард - Съкрушени

Госпожа Хейстингс остави на масата каната с кафе.

— Не мога да повярвам, че все още не са разбрали какво се е случило.

Мелиса, която бе пристигнала в Роузууд на гости на приятели, погледна към Спенсър.

— Как може от всички круизни кораби точно на борда на онзи, на който си пътувала ти, да има и някакъв луднал бомбаджия.

— Добре, че аз не бях на този кораб. — Амилия, която беше две години по-малка от Спенсър и имаше буйна къдрава коса, чип нос и беше пристрастена към пуловери и обувки „Мери Джейн“ — дори и след преобразяването, което Спенсър й беше направила в Ню Йорк — изсумтя надменно. — Да не би да сте тръгнали на самоубийствено пътуване? Затова ли отплавахте към онази пещера, вместо към брега?

Спенсър отиде до тостера, без да й обръща внимание. Но Амилия не спря да говори.

— Поне така казват всички — че ти и трите ти приятелки сте откачили. Може би трябва да се преместиш за постоянно в паник-стаята на татко, а?

Господин Пенитисъл погледна строго към Амилия.

— Стига толкова.

Госпожа Хейстингс постави една чаша с кафе на масата пред годеника си.

— Паник-стая ли имаш, Никълъс? — попита тя, очевидно изгаряща от нетърпение да промени темата на разговора. Все още не се беше научила как да поставя Амилия на мястото й.

Господин Пенитисъл силете пръстите на ръцете си.

— В една каталожна къща в Чествю. Построих я, след като онези мафиоти се преместиха в съседните квартали — човек никога не знае. Освен това някой купувач може да поиска точно нещо такова. Естествено, Спенсър едва ли ще може да следи курсовете в Принстън оттам. Няма интернет достъп.

Спенсър започна да се смее, но бързо спря. Господин Пенитисъл сигурно не се шегуваше — той беше гениален строителен предприемач, истински магнат на недвижими имоти и доста добър готвач, но определено не разбираше от шеги. Въпреки това тя нямаше нищо против него — всяка събота той приготвяше невероятна бамя, слушаше любимото й спортно радио в кухнята, докато готвеше, и дори позволяваше от време на време на Спенсър да кара тунингования му рейнджроувър. Само ако можеше и дъщеря му да е по-поносима.

Спенсър пусна две филийки ръжен хляб в тостера. Амилия беше права, разбира се — бедите я следваха навсякъде по петите. Може би наистина трябваше да се оттегли за известно време в някоя паник-стая. Спенсър не само пътуваше на борда на круизния кораб, а и една от най-добрите й приятелки, Ариа Монтгомъри, се беше намирала в котелното отделение когато беше избухнала експлозията. Другото смущаващо нещо бе, че по време на това пътуване Ариа се беше сдобила с един медальон, който беше собственост на Табита Кларк, момичето, което случайно бяха наранили по време на почивката им в Ямайка. Тогава те си мислеха, че Табита е истинската Алисън Дилорентис, злата близначка, която преследваше и едва не уби Спенсър и останалите момичета при експлозията във ваканционната къщичка на семейство Дилорентис край езерото Поконос. Те смятаха, че Али се е върнала, за да отмъсти, ала Ариа бутна момичето от покрива, за да се отърве от нея завинаги.

Но след това се разбра, че Табита не е Истинската Али — че е едно невинно момиче. Тогава започна кошмарът.

Огърлицата на Табита ги свързваше с нощта, когато Табита беше убита — момичетата бяха сигурни, че техният зловещ преследвач, Новият А., я е подхвърлил на Ариа, за да я натопи. Те знаеха, че не могат просто да изхвърлят огърлицата от кораба — А. щеше да я намери и да им я върне по някакъв начин. Затова вместо да се евакуират на брега след експлозията, Спенсър, Ариа и техните приятелки Емили Фийлдс и Хана Мерин откраднаха една моторна спасителна лодка и отплаваха към пещерата, за която Спенсър беше научила по време на нейните курсове по гмуркане. Те заровиха медальона на място, където А. никога нямаше да потърси, но след това лодката им беше спукана — което сигурно също бе дело на А. Спасителният екип пристигна за отрицателно време.

След бъркотията те решиха да си признаят какво са сторили с Табита — това беше единственият начин да се отърват от А. Срещнаха се в къщата на Ариа, за да се обадят в полицията, но докато чакаха да ги свържат с детектива, който отговаряше за разследването на случая, по телевизора започна извънредна новинарска емисия. Представяха резултатите от аутопсията на Табита Кларк — тя е била убита от силен удар в главата, а не от падането. Но в това нямаше никакъв смисъл; никое от момичетата не я беше удряло. Което означаваше, че… те не бяха виновни.