Сюзън Филипс - Избрах теб

Фийб, която най-после беше усетила, че нещо не е наред, се завъртя точно в мига, когато видя точно зад себе си скупчени няколко души от охраната. Преди да успее да разбере какво става, Боби Том и Уебстър я грабнаха и я понесоха към изхода на тунела.

Рон срещна Фийб точно до вратата на съблекалнята. След като се увери, че не е наранена, той я поведе към една малка платформа, където всичко беше нагласено, за да може телевизионен екип да заснеме интервютата и раздаването на наградите.

— Говорих с полицията — надвикваше той хаоса покрай тях. — Ще говорят с теб веднага щом свърши церемонията. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен.

— Моли как е?

Играчите размахваха бутилка шампанско и Фийб се оказа под пенест душ.

— Беше разстроена, но сега е добре.

Когато стигнаха до платформата, Фийб видя, че О’Джейс Симпсън интервюира Дан. Той беше нахлупил шапка върху мократа си коса. Рон я отведе до него и тя го чу да прескача въпросите му за втората половина на мача като му обеща пресконференция веднага щом хаосът поутихне. Не погледна към нея, но когато се приближи, той сложи ръка на кръста й.

Тя се прикри от една струя шампанско, но попадна под друга. Косата й увисна над очите й и тя тъкмо подсушаваше лицето си, когато президентът на Националната футболна лига се приближи с купата на Американската футболна конференция. Той застана между Дан и Фийб и започна да говори:

— От името на…

— Извинете ме за минутка.

Фийб отиде до Рон, взе ръката му и го придърпа до Дан и себе си.

Дан й се усмихна одобрително, грабна бутилка шампанско от Колиър Дейвис и я изпразни върху главата на Рон. Управителят им мърмореше, но Фийб се засмя и се обърна към представителя на Националната футболна лига.

— Може да продължите.

Той се усмихна.

— От името на Националната футболна лига, с най-голямо удоволствие давам купата на Американската футболна конференция на собственичката Фийб Съмървил, треньор Кейлбоу и на целия клуб „Старс“.

Играчите завикаха бурно и отвориха нова бутилка шампанско. Фийб се опита да държи кратка реч, но толкова се развълнува, че Рон трябваше да се заеме с това. О’Джейс все се опитваше да намери отговор на въпросите си за необичайното развитие на мача през втората половина, затова се обърна към Джим Бийдерот.

Фийб подаде купата на Рон.

Дан сграбчи ръката й, издърпа я от платформата и я отведе зад група празнуващи играчи, за да се отдалечат от журналистите.

— Хайде. Имаме само няколко минути.

Той я поведе през банята, през стаята за екипировката, през тренировъчна зала, докато най-после излязоха в един коридор. В следващия миг той я мушна в някакъв склад, малко по-голям от шкаф. Едва затворил вратата, той я притисна до себе си и започна да я целува.

Те се прегръщаха буйно, телата им бяха лепкави от шампанското. Усещаха вкуса му и по устните си.

— Не знаех дали някога пак ще те държа в ръцете си — промърмори той дрезгаво.

— Толкова се уплаших…

— Толкова те обичам. Господи, обичам те!

— Страхувах се, че не ме обичаш и не можех да го понеса. — Тя потрепери в ръцете му. — Дан, толкова ужасно беше.

— Така е.

— Не само отвличането, но и…

Тя потръпна и започна да му разказва за Рийд.

Усети как мускулите му се стегнаха, докато му разказваше и зачака избухването на гнева му. Но той й предложи утеха и тя усети още по-силна обич към него, за това, че разбираше толкова добре от какво има нужда тя.

— Съжалявам — каза той с глас, прегракнал от чувствата. — Толкова съжалявам, мила…

Нещата станаха по-поносими, когато му разказа всичко. Тя се сгуши до мократа яка на ризата му.

— Иска ми се да останем тук завинаги — промърмори тя.

— На мен също. Иска ми се единствено да те отведа вкъщи и да се любим.

— Чакат ме от полицията.

— И аз ще трябва да говоря с тях. И с журналистите.

— Трябва да видя и Моли.

Той взе лицето й в ръце и погали бузите й.

— Ще се оправиш ли?

— Да. Просто ми се иска да приключим с всичко това. Ще се срещнем на празненството, което дава Рон в чест на победата.

— Не си мисли, че ще прекараш кой знае колко време там.

Той я целуна за последен път, после я хвана за ръка и излязоха в коридора.

В склада всичко беше тихо още миг, после се чу шумолене в най-далечния ъгъл.

— Дарнъл? — Гласът на жената беше тих и нежен, но и очевидно шокиран. — Чу ли какво каза тя? За Рийд Чандлър?

— Чух.

Чърмейн Дод, която вярваше твърдо в честната игра, бе възмутена.