Сюзън Филипс - Бебето е мое

Кал я целуна по върха на главата. Тя въздъхна и се сгуши още по-плътно в него. Ако й бяха необходими и други доказателства за любовта на Кал, последните няколко седмици й ги бяха дали. С навлизането в последната седмица на бременността си, бе станала взискателна, мрачна и свадлива. В отговор той беше безкрайно нежен и отвратително добър. На няколко пъти се бе опитала да го накара да избухне, ей така, като предизвикателство, ала вместо да се улови на въдицата, се бе разсмял.

Лесно му беше на него да е толкова радостен, помисли си тя кисело. Не мъкнеше със себе си половин тон бъдещ олимпийски спортист и нобелов лауреат. Не беше принуден да облича приличаща на палатка рокля с якичка като на ученическа униформа; да търпи мъчителна болка в кръста и дразнещи, фалшиви контракции. А тя, горката, от седмици насам не можеше види стъпалата си! От друга страна, той беше извън отбора за следващите няколко мача, така че едва ли беше на седмото небе от щастие. Все пак, именно контузията му беше причината да долетят в Салвейшън по средата на сезона.

Джейн се пресегна и разтърка бедрото му. Не беше подколенното му сухожилие, но беше най-близкото, което тя можеше да приласкае. Очите й се изпълниха със сълзи — както непрекъснато напоследък — при спомена за жестоката му болка в неделя, когато онзи кретен от „Беърс“ го беше съборил брутално. Дотогава играта на Кал вървеше забележително добре и ако бе докопала онзи неандерталец, щеше да го разкъса на парченца.

Кевин си беше придал съчувствен вид, докато изнасяха Бомбардировача от игрището, ала Джейн не можеше да бъде заблудена толкова лесно. Тъкър се наслаждаваше на всеки миг, в който беше на терена, а не на резервната скамейка, и тя бе наясно, че ще се възползва максимално от следващите две седмици, в които Бонър щеше да отсъства. Ако не беше толкова подразнена от него, би била горда от напредъка му през този сезон. Дори мъжът й се гордееше с хлапака, макар че никога не би го признал.

Понякога Джейн имаше чувството, че Кевин прекарва повече време у тях, отколкото у дома си. Бяха продали къщата й в Глен Елин и живееха в мезонета на Кал, докато решаха къде ще се установят за постоянно. По някаква причина съпругът й настояваше да участва във вземането на всяко решение, касаещо избор на боя или покупка на мебели, дори ако ставаше дума за най-малката възглавничка. Двамата с Тъкър бяха сглобили кошчето за бебето и бяха сложили яркожълти капаци на прозорците в слънчевата спалня на втория етаж, където щеше да бъде детската стая.

Дори Кевин не знаеше, че в края на този сезон Кал щеше да обяви оттеглянето си от футбола. Бомбардировача не бе съвсем доволен от това, тъй като все още не беше измислил какво ще прави от тук нататък, но беше уморен да се бори с травмите си. Пък и както твърдеше, бе научил, че в живота има и по-важни неща от футбола.

— Жените не би трябвало да летят, когато са бременни в деветия месец — изръмжа той. — Истинско чудо е, че не ме арестуваха, задето те качих на борда.

— Не биха се осмелили. На вас, звездите, всичко ви се разминава. — И тя нацупи устнички, от което с огромно удоволствие се почувства като някоя празноглава глезла. — Вчера си дадох сметка, че не мога да понеса мисълта детето ни да се роди в Чикаго. Исках да бъде близо до семейството.

Той не беше в състояние да устои на сладката муцунка и я целуна набързо, преди да продължи да се оплаква:

— Можеше да го решиш преди месец и щях да те изпратя тук, докато все още беше още безопасно да пътуваш.

— Но тогава щеше да се наложи да се разделим, а никой от нас не би го понесъл.

Вярно беше. Нуждаеха се един от друг много повече, отколкото бяха предполагали, че е възможно. Заедно бяха открили не само страст, но и удовлетворение, както и енергия, която бе преляла и в работата им. Кал беше на път да счупи рекорда си по пасове, а нейната работа никога не беше вървяла по-добре.

Малко след като се бяха върнали в Чикаго, Джейн беше удостоена с наградата „Коутс“ за физика, за една дисертация, която бе написала върху дуалността. Без да знае, слухове за наградата се бяха носили в продължение на седмици, правейки враждебното държание на Джери Майлс към нея да изглежда страшно глупаво. През август го бяха освободили, заменяйки го с един от най-уважаваните физици в страната, който я бе убедил да приеме постоянно назначение в „Прийз“. Дори бе стигнал толкова далеч, че да я подкупи с няколко млади, жадни да се докажат физици, които да й помагат.