Лей Грийнууд - Бък

Хана се опита да потуши страха, който я завладяваше. Дори и да успееше да изплати дълговете, нямаше да остане нищо. От какво щяха да живеят с майка й? Виждаше как шансът й да бъде свободна, й се изплъзва.

Изведнъж се сети за още нещо. Как би могла да знае дали Бък казва истината? Вероятно самият той планираше да открадне добитъка, за който казваше, че е изчезнал, да го продаде и накрая да прибере парите за себе си. След това щеше да успее да купи ранчото, което тя щеше да бъде принудена да продаде.

Идеален план. Почти всеки мъж би се опитал да го осъществи и да надхитри две беззащитни жени. И тогава се сети как се бе отнесъл към майка й. Това не беше поведението на един крадец и лъжец.

— Какво мислиш, че е станало? — попита я Бък.

Хана се обърна с лице към него.

— Татко никога не е говорил с мен за ранчото. Ти имаш ли някакво обяснение?

Беше убедена, че има. Имаше вид на човек, който трябваше да направи сериозен избор и явно претегляше възможностите.

— Работниците ви вероятно са взели няколко от добичетата. Голяма част, вероятно, са се пръснали през зимата. Но това не обяснява липсата на кравите и малките им. Мисля, че някой ги краде.

— Но кой?

— Не знам.

— И какво ще направиш?

— Ще ги върна обратно, разбира се.

— Как?

— По възможност с хитрост. Но, ако се наложи — с оръжие.

Не можеше да повярва, че говори сериозно. Хората от Утопия заклеймяваха употребата на оръжие. Но не и когато ставаше въпрос за лов.

— Познаваш ли Уолтър Евънс? — попита я Бък.

— Ами, дойде да пие кафе веднъж, но това толкова вбеси татко, че повече не се появи.

Хана забеляза, че майка й се скова. Не се изненада. Тогава баща й я удари, и с дни не спря да й крещи и натяква, че е забавлявала разни мъже .

— Той би ли откраднал добитъка?

— Не мисля. Ти как смяташ, мамо?

Сара Гросек поклати глава, без да се обръща.

— Ами съседите ти на запад?

— Готвачът на Лиймън Джилет купува яйца и масло от нас. Другите не ги познавам.

— Той би ли откраднал от вас?

— Не. Той се опитва да ме накара да се омъжа за него, още откакто татко умря.

— Но това може да обясни защо го прави. Опитва се да те принуди да се предадеш.

На Хана не й се вярваше, но Бък изглеждаше ядосан и някак убеден в това. Вероятно е очаквал да получи повече от това партньорство. Само за секунда тя се запита дали не се опитва да получи и нея. Ако се оженят, той ще получи цялото ранчо. Не, прекалено много я мразеше. Тя не очакваше това да я разстрои, но беше така. Никой досега не я беше мразил. Дори и баща й. Това усещане не й хареса.

А тя би могла да го хареса, ако й дадеше шанс. Баща й не й позволяваше да ходи на гости или да има приятели. Работниците също се бяха държали настрана. Ако не броеше майка си, Хана винаги е била сама.

Колко хубаво би било да има с кого да си поговори за нещата, които я безпокояха, да има някого, на когото да се довери. Толкова много неща искаше да узнае, да каже, да научи… Чудеше се дали другите хора изпитваха същото като нея, таяха същите надежди и имаха същите съмнения. Майка й винаги е била чудесен събеседник, но на Хана й се искаше да си има приятел на нейната възраст.

Съмняваше се, че Бък някога ще й бъде приятел. Той я мразеше и искаше ранчото й. А може и да беше планирал да открадне добитъка й. Това едва ли щеше да ги превърне в приятели.

— По-добре да се залавяме с това споразумение. Сигурен ли си, че още го искаш? — попита тя Бък.

— Да поделяш отговорността по имота не е същото, като да наемеш работници — каза той. — Искам да знам точно къде ми е мястото в това партньорство. Очаквам същото и от теб.

— И аз мисля така.

Тя избърса ръцете си, отвори едно чекмедже и извади лист и писалка. Сложи ги на масата и попита:

— Ти ли ще пишеш или аз?

— Ти — той побутна хартията към нея. — Трябва да изброим всичко, което ще делим като собственост. Това включва къщата, всички постройки и огражденията за конете, всички крави, на които има клеймото на баща ти „Тъмблинг Ти“, и всички коне, които открием. А също и земята, която се води на името на баща ти. А, включи също и земята на името на Джейк Максуел.

Тя се зачуди дали той може да чете и пише. Доста мъже не можеха. Иначе се държеше доста делово.

— Какво общо има Зийк с всичко това?

— Що се отнася до това споразумение, Зийк е моя грижа.

Добре. Споразумение само с един мъж си беше по-добре, отколкото да се съобразява и с двамата.

Тя писа известно време в пълна тишина и после Бък се обади отново: