Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

„Съчетанието от уикенда с ревюто и подготовката за сватбата би побъркало всеки друг, но не и един опитен организатор на тържества — помисли си с гордост Джиджи. — За всичко съм помислила. Всяка манекенка е получила необходимите аксесоари. Многократно сме репетирали излизането на момичетата на сцената. На всеки две манекенки се пада по един професионален гардеробиер. Десетките аксесоари са ясно обозначени, за да не ги объркат. Раздали сме на момичетата и списъци на тоалетите, които ще обличат. Комбинирането на дрехите нямаше да може да се осъществи, ако Принс в последния момент не бе ушил на ръка още няколко модела. Той е толкова горд с красивите си младежки ефектни колекции, които направи за «Скръпълс 2», че довечера ще пристигне, за да може да обработва пресата през целия уикенд. Не му стига, че ще води ревюто. Всичко ще мине идеално, макар Били толкова да се тревожи, че чак изпадна в депресия — успокояваше се Джиджи. — Сигурна съм, че ревюто ще мине добре, да не се казвам Грациела Джована Орсини, ако не изляза права. Но тази проклета шаферска рокля ме довърши. Татяна Невски, която се намира на три хиляди мили оттук, ще решава какви да са роклите на трите шаферки, едната, от които е дъщеря на Джош, — това надминава всичко! Дори в «Царството на изобилието» не съм виждала гранд дама да си позволи такова нещо“ — ядосано си помисли Джиджи, докато караше розовото си волво към апартамента на Джош на булевард Уилшър, където бяха занесли роклята й, пристигнала със самолет от Ню Йорк.

Всички шаферски рокли, които Джиджи бе виждала през живота си, бяха отвратителни. В модните къщи беше разпространена представата, че всички жени, присъствуващи на сватба, с изключение на булката, трябва да изглеждат като мъченици. Моделиерите създаваха за тях рокли, каквито никоя жена с вкус не би облякла. Те бяха строга и старомодни. Моделиерите очевидно разчитат на това, че присъствуващите ще бъдат прекалено погълнати от церемонията, за да обърнат внимание на тези тоалети.

„Лично аз бих предпочела да се появя облечена като индианската принцеса Покахонтас“ — помисли си Джиджи.

Тя остави колата си на момчето от паркинга и се качи с асансьора до луксозния апартамент на Джош. Саша веднага й отвори, сякаш бе слушала зад вратата кога ще спре асансьорът на етажа.

Джиджи нервно я целуна по бузата.

— Къде е шедьовърът, който нямал равен на себе си в Бевърли Хилс? Майка ти сигурно си мисли, че в този град няма свестни магазини.

— Ти винаги си мразила скъпото ми мамче — каза Саша. Тонът й беше прекалено весел за ситуацията.

— А ти не я ли мразеше? Хайде, моля ти се. Ти се дегазираше всеки път, когато трябваше да се появиш пред очите й. Щом пристигне тук и те види в цялата ти красота, ще припадне. Освен ако не се облечеш и на сватбата си като плоскогърдо невзрачно момиченце.

— Стига си се притеснявала — каза Саша, без изобщо да прояви съчувствие към Джиджи, която отговаряше за всичко — от ревюто до сватбата.

Бе настояла Джиджи да дойде и да премери роклята днес, точно днес, един ден преди да се изсипят всички журналисти. Бе й казала, че сигурно ще се наложат някои поправки на роклята, а освен това била убедена, че Джиджи като изключително организиран човек не си е оставила някаква несвършена работа за последния ден преди тържествата.

— Покажи ми я — каза Джиджи, когато видя голямата картонена кутия на масата в просторния, модерно обзаведен хол на Джош.

Саша отвори кутията и извади увитата в мека хартия рокля.

— Добре, че поне е виолетова — отсъди Джиджи, докато я разглеждаше.

— Мама каза, че този цвят щял да отива на косата ти. О, моля ти се, иди в спалнята и я облечи. Престани да сумтиш подозрително като Марсел, когато види Джош. И ако обичаш, побързай. Изгарям от нетърпение да те видя.

— Той още ли се скубе? — попита я Джиджи, взе роклята и неохотно тръгна към спалнята.

— Не. Поокопити се. Само погледът му продължава да е зъл. Гостуването му при теб го излекува. Когато горкото животно се върна, толкова се зарадва. Сигурно изобщо не си му обърнала внимание. Хайде, готова ли си?

— Съжалявам, че не му е харесало при мен — провикна се Джиджи от спалнята.

Тя остана по чорапогащник, събу ботушите си и нахлузи сребърните официални обувки, които бе донесла специално за пробата. После предпазливо стъпи в облака от виолетов шифон и затърси ципа. Роклята с лекота се плъзна нагоре по тялото й въпреки многото фусти. Джиджи се огледа в голямото огледало на вратата на гардероба.