Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

„Е, може би Татяна Невски не е чак толкова ужасна, колкото ми е говорила Саша. Тази жена е направо гениална“ — помисли си възторжено Джиджи, докато връзваше сръчно на талията си широката кадифена панделка с цвят „виолет дьо Парм“.

Роклята й стоеше прекрасно. Подгъвът на полата й беше точно на петнайсет сантиметра от пода. Голямото деколте беше толкова дълбоко, че роклята едва се държеше на раменете на Джиджи. Корсажът прилепваше към тялото й, а полата се разперваше широко от кръста надолу. Леко плисираният ръкав се разширяваше към китката и стоеше чудесно, когато Джиджи държеше букета пред талията си. По роклята нямаше никакви набори, никакви гарнитури. Тя беше ушита от десетки метри гладък шифон. С нея Джиджи приличаше на балерина. Тази рокля можеше да се носи по всякакви поводи и през всички сезони. Тя беше самата красота. Джиджи се завъртя пред огледалото, скоро подстриганата й оранжева коса се развя като копринена паяжина. Джиджи наблюдаваше как се полюшва полата й и съвсем забрави за Саша, която чакаше с нетърпение отвън да чуе мнението й.

„Приличам на… приличам на… пеперуда, сътворена от Баланчин… на цвете с криле… никога не съм изглеждала толкова хубава.“

— О, Саша, вземам обратно всички ужасни думи, които съм казала някога по адрес на майка ти — провикна се Джиджи и се втурна към хола.

— Ще предам това на мама — каза Зак, който стоеше насред хола.

Джиджи се вцепени, олюля се на високите си токчета и едва не падна. От смайване не бе в състояние да проговори.

Толкова пребледня, че Зак бързо отиде до нея и я подхвана, за да не се строполи.

— Казвах на Саша да те предупреди, но тя…

— Много рано си пристигнал — чу гласа си Джиджи. — До сватбата… остават още седмици…

— По друг повод пристигнах — каза той и нежно обърна с пръст лицето й към себе си.

— Зак… О, Зак… — прошепна тя, разпери ръце и го прегърна.

Изведнъж осъзна, че постъпва правилно. Толкова й беше драго да го види. Любовта им беше неизбежна.

— Знаеш ли колко те обичам? — попита я развълнувано Зак. Той не се осмеляваше да я целуне, преди да е чул отговора й.

— Казвали са ми — успя да му отговори Джиджи. — Информацията ми е от… сигурен източник.

Зак притисна нежното й тяло към мускулестата си фигура и я целуна. Продължи да я целува, докато виолетовата рокля не се смачка окончателно, а душите и сърцата на двамата не затържествуваха от радост. Зак и Джиджи разбраха, че тази целувка не е неочаквана за тях.

— Никога не си ми казвала, че ме обичаш — поде Зак, когато най-сетне се откъсна от устните й.

— Не си спомням да си ме питал. Поне с думи не си.

— Обичаш ли ме? — попита я той. Джиджи никога не го бе чувала да говори толкова смирено.

Поколеба се за секунда. Беше сигурна, че това, което знае за Зак, не може да накърни любовта й към него.

— Да — каза тя най-сетне съвсем искрено, преодоляла съмненията си.

— Засега това ми стига. — Той я изгледа и избухна в своя невъздържан триумфиращ смях. — Исках само да чуя твоето „да“.

Вратата на хола се отвори, а после се затръшна, след като Марсел влезе с гордо навирена опашка.

— Това беше Саша, нали я знаеш колко е тактична — каза Зак. — Накарах я да иде до супермаркета. Тя искаше да изчака в кухнята, но аз не й позволих.

— При вас всичко наред ли е? — провикна се Саша откъм коридора.

— Иди да купиш още нещо — отговори й Зак.

— Няма да ида — възпротиви си тя и влезе в хола. — Дадох ви достатъчно време. Седях в коридора. За твое сведение, Зак, аз никога не пазарувам. Джиджи, добре ли се чувствуваш?

— Струва ми се, че да — каза Джиджи с разтреперан глас и надникна през широкото рамо на Зак.

— О, Господи, Джиджи! Измачкала си роклята. Знаех си, че не бива да ви оставям сами.

Въпреки че Джон Принс не прие да гостува в къщата на Били по време на модното ревю в края на седмицата, а предпочете да отседне в хотел, тя изпрати самолета си да го докара в Лос Анжелис и лимузината да го вземе от летището. Шофьорът изчака Принс, докато той се настаняваше в хотела, и след това го откара у Били за вечерята. Били реши да покани моделиера, защото през уикенда и двамата щяха да бъдат много заети, а тя искаше да обсъди с него встъпителното си слово към ревюто, което той щеше да ръководи.

Чакаше Принс пред камината в единия от двата големи хола. Въпреки че беше май, нощите още бяха хладни и огънят приятно топлеше. Били чу познатия глас на Принс, който беше влязъл в къщата, и забърза да го посрещне. Усмихна се колкото можа и го целуна по двете бузи. Щом видя издокарания в туид Принс, настроението й се пооправи. Докато вървяха към канапето пред камината, той я гледаше изпитателно. Успокои се, когато видя, че тя е разстроена.