Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

— Може и така да е, Спайдър, но морските пехотинци поне не свалят момичета, които могат да им бъдат дъщери.

— Какво искаш да кажеш? — попита Спайдър и скочи от бюрото й.

— Мисля, че знаеш — каза Били с леден глас. — Прекалено млад си, за да постъпваш като похотлив старец. Май много рано започваш да навлизаш в тази роля. Или просто не можеш да преодолееш навика си да прекараш всяка останала без партньор, емоционално уязвима, самотна и безпомощна жена? Колко стотици жени си свалил, Спайдър, преди да си наумиш, че и Джиджи трябва да влезе в списъка ти?

— Господи! Затова ставало дума значи. Били, упрекваш ме за един мимолетен инцидент, който на всичко отгоре се случи преди месеци. Само се целунахме няколко пъти. Нищо повече. Освен това от къде на къде трябвала ти давам обяснения за личния си живот?!

— Не ме интересува твоят живот! — викна Били. — Пет пари не давам за него. За нейния живот се притеснявам. Ти си я смутил и разстроил. Знаеш ли колко страда заради това, че си се опитал да я докопаш с мръсните си лапи?

— Ти съвсем си се побъркала! Ние с Джиджи сме приятели. Ако изпитваше някакви други чувства към мен, щеше да ми го каже. Тя е изключително откровен човек, не е способна да крие нищо.

— Естествено, ти сам би го усетил дори ако тя не ти каже нито дума. Всички сме чували за твоята прословута интуиция. За легендарната ти способност да разбираш жените. Глупости! Оказва се, не си в състояние дори да разбереш, че една жена мисли за друг, докато я целуваш. Защо според теб Джиджи не ти е позволила да се възползуваш от слабостта й или, по-точно казано, да я наебеш? И не се опитвай да отричаш, че си щял да го направиш… Тя е влюбена в друг, глупако. Ако не беше безчувствен като орангутан, щял си да го усетиш.

— Били… Виж какво… Опитвам се да те разбера… Ти закриляш своето пиленце, но… прекаляваш. Защо се опитваш да ме изкараш по-лош, отколкото съм?

— Да не би да искаш да ми кажеш, че не си щял да наебеш Джиджи, ако ти беше позволила? Какво би станало с реномето ти на женкар? Ти, Спайдър, си един евтин мъжки вариант на леко момиче. Не ме разсмивай. Сигурна съм как е щяла да завърши вашата вечеря.

— Ти не беше с нас — каза Спайдър, който най-сетне се ядоса истински. — Не си ни светила. Не знаеш какво съм си мислил тогава и какво съм възнамерявал да правя. Съдиш ме за нещо, което дори не се е случило. Самоназначила си се за прокурор, за съдия и за съдебни заседатели едновременно…

— Да отречеш ли се опитваш ?

Били сама разпалваше гнева си и по този начин правеше още по-дълбока пропастта между нея и Спайдър.

— Да, отричам!

— Добре, продължавай да се правиш на невинен. Ти си само един безотговорен тъпкач! Знам какво си искал да направиш .

— Изобщо не ме е грижа какво си мислиш, че знаеш. Само ще ти кажа, че грешиш. Писна ми. Аз си отивам.

„Тя е готова за лудницата!“ — мислеше си Спайдър, докато крачеше из просторната си тъмна къща. През живота си бе срещал безброй откачени жени. Повечето от тях бяха само временно луди, с изключение на Мелани Адамс, която беше направо ненормална, за негово голямо съжаление. Но днес Били ги надмина всичките. Нахвърли се върху него без никаква причина, нарочно подбираше думи, от които да го заболи, и едва ли не го обвини, че е педофил. Не пожела да изслуша обясненията му, въпреки че добре го познаваше от години. „Не е ли запазила поне малко приятелски чувства след всичко, което преживяхме заедно?!“ — помисли си той.

Обвиненията го връхлетяха толкова ненадейно, че Спайдър дори не можа да реагира както трябва. Чувствуваше се като човек, избягал след тежка катастрофа, при която е можел да загине, макар че нищо не му се е случило. Побиваха го тръпки и му се повдигаше. Никога не бе предполагал, че Били може толкова да го засегне. „И за какво, по дяволите?! За това, че се поддадох за секунда на желанието си. И то преди толкова месеци! Мислех, че симпатиите ни с Джиджи са взаимни. Това, че се опомнихме навреме, е съвсем нормално. Винаги може да се случи на един мъж и една жена. Но все пак запазихме топли чувства един към друг и ни остана приятен, макар и незначителен спомен. Поне аз така си мисля. Макар че дали мога да разчитам на разсъдъка си?“

Калифорнийците открай време са свикнали с мисълта, че всеки миг може да започне земетресение. Спайдър също изпитваше този подсъзнателен страх, но той не му пречеше да се радва на живота. А Били за няколко минути успя да разлюлее устоите му и буквално да го погребе жив. Отначало си мислеше, че тя се шегува, докато не го нарече похотлив старец. Щом си спомни тези думи, той усети, че му се повдига.