Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

Хората я дразнеха и Били се отправи към една от четирите двойни врати в големия салон на „Скръпълс“. Загледа се в подредените градинки, които заобикаляха магазина като оазис. Нисък лигуструм и сивкави храстчета се виеха в причудливи форми пред високия чимширов плет, който обикаляше „Скръпълс“ от трите страни. Пренесени от оранжериите на Били, в старинни теракотени вази цъфтяха двайсетина вида мушкато. Лъхна я мирис на горящи уханни дърва и евкалиптови клони — той идваше от далечния край на салона, където бе зимната градина в едуардиански стил и камината с декоративна бронзова решетка. Оттам долитаха и тихите гласове на закъснелите купувачи, които пиеха чай или шампанско. Ала Били бе толкова изнервена, че дори добре познатата приятна атмосфера не можеше да я успокои.

Валънтайн прекарваше един приятен следобед в ателието си. Беше й интересно да работи за клиентки като госпожа Еймис Удсток, която изпитваше ужас от елегантни дрехи, но какво да се прави, обстоятелствата — и Валънтайн — я принуждаваха не само да ги носи, а и да парадира с тях. За Валънтайн бе важна и огромната сума, която съпругът милионер, световноизвестен експерт в търговията с петрол и отскоро посланик във Франция, щеше да плати за колекцията от тоалети, ушити по поръчка в „Скръпълс“. Никоя французойка не можеше да си позволи подобен разкош.

Двайсет и шест годишната Валънтайн не живееше в Париж от пет години. По баща бе ирландка и въпреки това френското у нея бе повече, отколкото у истинските французойки. Този неин специфичен чар, примесен с буйния колорит на ирландския ген, се долавяше в кокетно извитите устни, тясното, фино носле с три лунички и съзерцателния блясък на земните, с цвят на млади листенца очи. Това бяха очи на синева, а дребното й бяло лице бе толкова изразително и живо, че никога не застиваше в отегчена или сърдита гримаса. Малка лисана, Валънтайн бе неизменно енергична и темпераментна и от нея бликаше жизненост като от онази следвоенна песен на Морис Шьовалие, на която я бе кръстила младата й, тъгуваща по родната Франция майка. Зад постоянно изменчивото й изражение се криеше непоколебимо здравомислие, а желязната й френска логика често се проявяваше ведно с буйния келтски нрав. Дори късата й, къдрава червена коса бе някак агресивна и излъчваше войнственост, както установи госпожа Удсток, докато Валънтайн премяташе на раменете й коприна подир коприна.

Мъфи Удсток имаше объркания вид на жена, прекарала живота си в панталони — в приятни грижи за кучетата и в езда, а сега се чудеше как да реагира на скицирания модел на роклята, предназначена за галаприема на френския президент.

— Но Валънтайн, не е ли прекалено… всъщност не знам… — смотолеви тя. Според протокола трябваше да има поне пет-шест костюма за дамски обеди, няколко рокли за „обикновени“ вечери и най-малко дузина строго официални тоалети за дипломатическите приеми.

— Госпожо Удсток, уверявам ви, че аз знам — заяви Валънтайн. Тя бе прекарала голяма част от детството си в ъгъла на едно огромно ателие в парижката модна къща на Пиер Балмен. Докато пишеше домашните си, години наред бе наблюдавала как приготвят балните рокли. Валънтайн бе напълно уверена в себе си и твърдо решена да влее увереност и у своята клиентка.

— Госпожо Удсток, имам чувството, че официалните дрехи не са по вкуса ви.

— Боже мой! Аз ги ненавиждам, мила моя!

— Но защо? С тази привлекателна външност! — Какво говорите… Тялото ви е като излято. Не ви лаская. Ако имахте недостатъци, щяхме да ги прикрием с общи усилия. Но вие, сте много висока, много слаба, с чудесна походка. Не е нужно да ми казвате кои вечерни тоалети смятате за „подходящи“: семплите, непретенциозни, скромни и обикновени рокли с малко бижу на врата. Така ли е? Бях сигурна, че съм отгатнала. Те са наистина подходящи за вилата ви в Сън Вали, за ранчото в Колорадо и за имението в Санта Барбара. Но в Елисейския дворец! В Парижката опера! На грандиозните приеми в посолствата! Никога! Ще се чувствате глупаво, неудобно и не на място. Ще се усещате спокойна и не екстравагантна, което допада на вкуса ви, само ако сте облечена като другите жени! Интересно, нали? Няма да правите впечатление и няма да изглеждате странно и различно, само ако сте много, ама много шик!

— Сигурно сте права — неохотно се съгласи Мъфи Удсток. Все пак последните думи на Валънтайн звучаха убедително.

— Ами чудесно! Значи се разбрахме. След две седмици ще бъда готова за първата проба. Не забравяйте да вземете и бижутата от трезора си. Трябва да ги видя, за да знам как да ги съчетая с тоалетите.