Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

Валънтайн млъкна, но си каза гневно на ум, че на всичкото отгоре й се налага да отбива въпросите на клиентките, които се интересуваха от сексуалните подвизи на Спайдър. Тонът и начинът, по който я разпитваха, й подсказваха дали са спали с него, дали е започнал да ги ухажва, или вече всичко е приключило. Макар да се преструваше, че не знае нищо и че всичко това изобщо не я интересува — което беше самата истина, — на Валънтайн й беше дошло до гуша да бъде разпъвана на кръст от обожателките на Спайдър и от любопитните им приятелки.

— Виж какво, Вал — подхвана Спайдър с такъв небрежен и хладен тон, че тя съвсем се вбеси, — ти знаеш, че тези твои тоалети съвсем не представляват основната печалба на „Скръпълс“. Ние гледаме да привлечем всяка богата жена на запад от Хъдзън. Та, ако всички тези капризни хора на изкуството ти пречат чак толкова, защо не ги насочиш към Боб Маки, Рей Агаян, Холстън или другите моделиери, които ги обличаха — а някои го правят и сега — преди твоето появяване тук?!

— Ти да не си откачил? — избухна Валънтайн, преди да улови подигравателния му поглед. Преди време това щеше да е приятелска, а не оскърбителна насмешка. И двамата знаеха колко важно бе за нея, че успя да спечели за клиенти толкова много холивудски звезди. Въпреки присъщото си галско мърморене, тя не би отстъпила и крачка от своята територия — та нали току-що я бе завоювала. За хайлайфа на Бевърли Хилс Валънтайн бе едва ли не всемогъща фея, ала за да си спечели трайно име в голямата мода й трябваха още опит и време. Спайдър го знаеше. И защо тогава се държеше така? Едва ли бе забравил горчивия вкус на провала, който претърпяха преди по-малко от две години в Ню Йорк, онова отвратително чувство на неуспех, което съпреживяха. Дори сега бяха само служители — незаменими може би, и все пак само служители на Били Айкхорн Орсини, а „Скръпълс“ бе изцяло неин — от безбожно скъпата площ, на която бе построен, до последното парцалче от Седмо Авеню, което чакаше ред на летището, за да бъде транспортирано.

В този миг в кабинета влезе Били и ги завари все така неприязнено наежени един срещу друг. Тя им хвърли изпълнен с гняв поглед и заговори тихо, ала толкова властно, че те тутакси забравиха яда си.

— Според госпожа Евънс и двамата сте много заети и не бива да бъдете обезпокоявани. Знаете ли откога ви чакам!

Спайдър стана и й се усмихна с онази топла и чувствена ангелска усмивка, която стопяваше всички ледове. Тя почти винаги имаше успех.

— Хич и не си прави труд да ме замайваш с тая твоя усмивчица! — сряза го Били.

— Но, Били, аз свърших с Маги само преди пет минути. Тя още се облича. Не сме те очаквали днес.

— Аз пък току-що изпратих госпожа Удсток — отривисто заяви Валънтайн, подаде сметката на посланичката и добави: — Добре оползотворен следобед, нали?

Били не погледна сметката, а каза:

— Вижте какво, създала съм този суперлуксозен магазин на най-скъпото място в страната и съм ви взела на работа — та дори бих добавила и спасила от безработицата, — не за да се мотая като безделна идиотка из магазина, тъкмо когато ми трябвате!

— Не четем чужди мисли — спокойно рече Валънтайн, решена да запази самообладание. Били се държеше толкова странно… За пръв път избухваше така безпричинно.

— Не е необходимо да четете чужди мисли, за да се досетите, че ще ми трябвате!

— Смятах, че ще останеш вкъщи с Вито — обади се Спайдър.

— Вкъщи?! — удиви се Били. — Малоумен да беше, щеше да се досетиш, че ще дойда да си поръчам рокля за „Оскарите“. Утре всички ще довтасат. Мислите ли, че ще ми е приятно да се блъскам в тази тълпа!

— Но, Били, до утре… — започна Валънтайн, като от очи те й едва не излизаха искри на изумление.

— Успокой се, Били — внимателно каза Спайдър. — Та ти имаш поне сто официални рокли. Докато не съобщят номинациите, няма да знаеш дали… — Спайдър млъкна, защото Били направи три заплашителни крачки, спря пред него и викна:

— Няма да знам дали какво ?

— Ами дали всъщност…

— Дали всъщност какво !

Спайдър се вбеси и изтърси без заобикалки:

— Дали „Огледала“ ще бъде награден. Ако не влезе в класацията, няма да ти трябва рокля.

Последва тишина. Били изведнъж се разсмя, сякаш пред нея стояха две глупави, но добри деца.

— Значи такава била работата! Спайдър, Спайдър, ако работеше в киното, никога нямаше да успееш. А ти, Валънтайн, ти какво си мислиш, че правим двамата с Вито вече цяла година? Упражняваме се да загубим с достойнство?! Хайде, размърдайте си задниците и ми кажете какво ще облека на това идиотско тържество!