Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

В стаята влезе Роузъл, а след нея и помощничката й с дългата рамка на колелца, на която висяха тоалетите на Маги. Те бяха покрити с бял калъф — идея на Били Орсини. Така изборът на клиентките се запазваше в тайна. От всички скъпи магазини в Бевърли Хилс подобна дискретност съществуваше само в „Скръпълс“. Роузъл свали калъфа и веднага излезе от стаята. Спайдър винаги разговаряше насаме с клиентките и така избягваше влиянието на търговските посреднички. Те имаха склонност да изпадат във възторг от рокли, подходящи за тях, но не и за клиентките на магазина. Маги и Спайдър прегледаха избраните от нея тоалети. Едни минаха без коментар, други Спайдър отстрани, за няколко се поколеба и преди да вземе решение, помоли Маги да ги облече зад четирикрилия параван в ъгъла. Когато свършиха, Спайдър вдигна телефона и поръча голяма кана с чай „Ърл Грей“, бутилка бренди и сандвичи с хайвер и пушена сьомга. Поеме се обърна към умореното момиче и каза успокоително:

— След минута отново ще се почувстваш превъзходно!

Двамата отпиха от чая с бренди и се отпуснаха, доволни от свършената работа.

— Маги — започна бавно Спайдър, — трябва да помислиш и за най-важния тоалет…

— Моля? — Маги беше съсипана, умората забавяше реакциите й.

— Какво ще облечеш за раздаването на филмовите награди, малка моя?

— Знам ли? Нещо… Това, което видя, не е ли достатъчно, татенце?

— Не е. Ти май искаш да очерниш репутацията ми! Това страхотно шоу ще се предава чрез сателит по целия свят — сто и петдесет милиона зрители! Ще те гледат триста милиона очи ! Представяш ли си как трябва да изглеждаш?

— О, престани, Спайдър! Тръпки ме побиват!

— За пръв път ще си водеща на такова тържествено събитие. Ще поръчаме на Валънтайн да ти измисли нещо по-специално.

— Валънтайн ли? — Маги го погледна колебливо. Никога.

— За пръв път ще си водеща на такова тържествено събитие. Ще поръчаме на Валънтайн да ти измисли нещо по-специално.

— Валънтайн ли? — Маги го погледна колебливо. Никога не си шиеше по поръчка, беше толкова заета, че нямаше време за проби.

— Ами да. Спокойно, ще намериш време за проби. Само така ще шашнеш целия свят!

— Спайдър — доволно въздъхна Маги, — ако ти целуна краката, нали няма да помислиш, че те свалям?

— Очевидно нямаш сили за такъв подвиг. Стой си на мястото и само ми отговори какви са шансовете на Вито. Ще си остане между нас.

— Относителни, средни или много добри — зависи. Има още седем филма с отлични отзиви, които са сериозни претенденти за голямата награда. Аз, естествено, искам той да я получи, но… съвсем не съм сигурна…

— Значи и ти знаеш толкова, колкото и аз — въздъхна Спайдър.

— Така е в шоубизнеса. Били издава ли с нещо, че е притеснена? Побъркала се е по тоя знаменит италианец.

— Притеснена! Тя направо се е вманиачила. Но Били винаги си с падала по бурните емоции — поне откакто я познавам. Ако трябва да чака още няколко седмици за този резултат, сигурно някоя сутрин ще се събуди и ще види в огледалото пред себе си лейди Макбет. Не, че не харесвам Вито. Той е талантливо момче, но понякога си мисля, че щеше да е по-добре, ако се беше омъжила за някой с не толкова опасна професия — да речем за парашутист или автомобилен състезател.

— Е, чак пък толкова…

— Това дори е слабо казано!

Докато Маги и Спайдър разговаряха, Били нервно обикаляше и разглеждаше отдела за подаръци, този истински рай за крадеца — китайски хералдически вази, викториански сребърни кутии за сладкиши, официални чантички с мъниста от осемнайсети век, френски катарами за обувки във формата на розетки, ароматични свещи, джорджиански кутийки за емфие. От кътчето, което наричаше „малкия ограбен Пекин“, Били наблюдаваше с крайчеца на окото си бара, където шестима мъже дружелюбно удряха пуловете на таблата, докато чакаха жените си да свършат с покупките. Разиграваха се поне три хиляди долара. Макар все още неофициално, „Скръпълс“ се бе превърнал в най-изискания мъжки клуб в града. Били не пропусна да забележи и двете дами от Тексас, всяка от които купи по четири еднакви наметки от визон, подплатен с чинчила, норки, нутрии и — малка шегичка — с кожа от къртица, боядисана на бежови, кафяви и бели райета. Може би бяха сестри. Или близки приятелки? Не можеше да разбере жените, които купуват еднакви неща. Ужасно я дразнеха. Били си даваше сметка, че острата й реакция към двете дами се дължи на вбесяващата заетост на Валънтайн. Нямаше ли край срещата й с тая досадница Мъфи Удсток, дявол я взел! Спайдър и той като че ли потъна вдън земя!