Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

В този момент Маги бе просто една уморена жена, пред чиито кукленски, кръгли черни очи вече три часа се нижеше безкрайно шествие от тоалети, замаяло главата й. В телевизията смятаха, че щом води предаване за шоубизнеса, и тя самата трябва да изглежда като част от този вълшебен свят. Маги очакваше Спайдър Елиът да подбере най-подходящите за нея тоалети. Видът й бе безпомощен, черната й коса бе по-разрошена и висеше на кичури. Ала това не я интересуваше и тя не поглеждаше към огледалото. Маги знаеше, че колкото и пари да похарчи, външността й ще бъде наистина безупречна само в онзи половин телевизионен час, за който я приготвяха гримьорът и фризьорът в студиото.

Когато Спайдър почука, Маги за малко не извика: „Помощ!“. Той влезе, затвори вратата, облегна се на стената и впери в нея поглед, изпълнен с нежност и любопитство.

— Спайди, тази поза от Фред Астер ли си я научил? — попита Маги. — Забелязал ли си, че и вървиш, и сядаш като него? Къде ти е цилиндърът?

— Не хитрувай, Маги. Познавам те добре. Признай, че си купила тоалети, които не можеш да носиш и се опитваш да си го изкараш на мен.

— Ти си putz, schmeckel, schmuck, а и schwantz. Едно истинско американско бижу! — обяви Маги с тържествен тон.

— Ваша Светлост! — Спайдър целуна ръката на Маги и добави: — Мило дете, ти си една чудесна актриса! А аз може и да съм бивш пройдоха от Калифорнийския университет, но винаги разбирам, когато споменават малкия Спайди. Още не съм видял тоалетите ти и вече се цупиш. Маги, не мога да разбера едно — защо вие, жените, смятате, че ни обиждате, като ни отъждествявате с нашите палавници! Виж, да ни наречете евнуси — ето това е истинско оскърбление!

Маги въздъхна в знак на съгласие. Тя съзнаваше, че е прекалила с вечерните тоалети за Кан. Тарикатът Спайдър четеше чуждите, по-точно женските мисли и по въпроса нямаше спор. И откъде ли този расов жребец бе наследил острия си нюх към жените? Маги знаеше много добре, че трудно податливата му на психологическо обяснение свръхчувствителна интуиция е рядко явление сред чистокръвните хетеросексуални американци. А той бе похотлив за трима.

Спайдър натисна звънеца и на вратата се показа вежливата и сдържана Роузъл Корман — търговската посредничка на Маги.

— Роузъл, би ли донесла новите дрехи на Маги? — усмихна се Спайдър.

Спайдър и Маги бяха близки приятели и все пак, когато Роузъл излезе, Маги бе обзета от безпокойство. Спайдър бе отвратителен диктатор. Ала винаги се оказваше прав. Тя предварително знаеше, че няма да й разреши да вземе екстравагантната рокля с ръкави „прилеп“, която толкова хареса. Но каквото и да направеше, колкото и да я ядосваше, тяхната близост, изградена върху липсата на интимна връзка, бе ненакърнима. Те не бяха спали заедно и благодарение на това помежду им цареше искрена топлота. И двамата съзнаваха, че това чувство е много по-важно от секса. Секс можеха да намерят — и намираха — навсякъде. А приятелството беше рядкост.

Спайдър Елиът бе на трийсет и две години и за Маги бе един от най-красивите мъже в света. А тя можеше да прецени, защото част от работата й бе да наблюдава на какво се дължи привлекателността у мъжете и жените. Острият й, проницателен поглед веднага улавяше обаятелното излъчване. Липсва ли ти това качество, никога няма да станеш звезда. А Спайдър имаше очевидни предимства. Беше типичният снажен американски красавец — рус, с морскосини очи на викинг. Засмееше ли се, той ги присвиваше — присви ги и преди миг, когато се усмихна на Роузъл, и лъчеобразните бръчици в ъглите им му придадоха вид на жизнерадостен мъдрец, който се кани да разказва за далечни странствалия. Дори носът му бе чупен, вероятно в някой отдавна забравен ученически мач, а един леко нащърбен преден зъб допълваше приятното му мъжествено излъчване. И все пак, мислеше си Маги, основното му предимство бе необикновената способност да вниква в мислите на жените, да се приспособява към техния начин на изразяване, да им говори прямо, без глупави превзетости и извъртания, все едно няма никакви бариери между двата пола. Благодарение на дълбокото проникновение, което проявяваше към интимните тайни на женската душевност, Спайдър заемаше важно място в заобикалящата го атмосфера на еротичен нарцисизъм и изпълняваше доминиращата роля на паша в харем. При цялото изобилие от сексуални партньорки, на което се радваше, той държеше на дискретността. Мъжете в Бевърли Хилс, Ла Джола и Санта Барбара изобщо не подозираха за неговата тайна, ала почиваща на несъмнено доверени източници слава на първокласен и страстен любовник. Иначе едва ли щяха да продължават да плащат с такава добронамерена примиреност сметките на съпругите си.