Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

Тя се качи на последния етаж. Там бе общият кабинет на двамата най-важни служители — Спайдър Елиът, управителя на „Скръпълс“, и Валънтайн О’Нийл, завеждаща доставките и главен моделиер. Почука на вратата, колкото да обяви пристигането си, и без да изчака покана, влезе в празната стая. Кабинетът изглеждаше едва ли не необитаем поради овехтялото английско махагоново бюро, което Спайдър бе харесал от пръв поглед в антикварния магазин на Мелроуз Драйв и бе настоял да купят. То се мъдреше като паметник на грубата действителност и контрастираше с избраните от Едуард Тейлър тапети с фина, футуристична тоналност в нежно тъмносиво, сиво-бежово и светлокафяво.

— Къде ли са изчезнали? — процеди през зъби Били и отвори с трясък вратата на секретарката. Сепната от неочакваното посещение, госпожа Еванс скочи от стола си пред пишещата машина.

— Къде са? — попита Били.

— О, госпожо Айкхорн, исках да кажа госпожо Орсини… — секретарката млъкна смутено.

— Няма нищо, и други грешат името ми — рязко каза Били.

С Вито Орсини — най-независимият от независимите филмови продуценти — бяха женени само от година и половина и хората, които я знаеха като Били Айкхорн, все още неволно бъркаха фамилията й.

— Господин Елиът е с Маги Макгрегър — продължи госпожа Еванс. — Току-що излязоха и господин Елиът каза, че ще се върне най-рано след час. Валънтайн е в ателието си с госпожа Удсток — отидоха веднага след обедната почивка.

Били стисна гневно устни. Дори тя не можеше да ги обезпокои! Тъкмо сега, когато й трябваха, Спайдър бе зает с може би най-известната телевизионна звезда, а Вал избираше тоалети за съпругата на новия посланик във Франция. По дяволите! Що се отнася до деловите срещи и пробите в „Скръпълс“, Били си бе наложила да не се държи като царица в пчелен кошер. Дина Мерил можеше да се прави на актриса, Глория Вандербилт да смесва бои, Лий Радзиуил да се занимава с интериора в домовете на приятелите си, а Шарлот Форд, следвана от хайлайфа, да „скицира“ модните колекции. Тя, Били Айкхорн Орсини, въртеше процъфтяващия бизнес на най-известния и най-луксозния магазин в света — една непостижима комбинация от бутик, магазин за подаръци, базар за суперелегантна конфекция и център за висша мода.

В „Скръпълс“ бе вложена най-незначителната част от състоянието на Били, но това съвсем не намаляваше неговата важност, тъй като единствено той сред другите й източници на доходи бе нейно лично постижение. Магазинът тутакси се превърна в нейна слабост и страст, в осъществена тайна мечта, която бе видима, можеше да се докосне, помирише, притежава, видоизменя и усъвършенства безкрай.

— Трябват ми спешно! Веднага, щом свършат, им кажи, че съм тук. В магазина.

Били излезе и се отправи към кабинета си. Смутената госпожа Еванс така и не успя да изрече благопожеланията, които се чудеше как да съчини вече седмици наред. На следващия ден се очакваха номинациите на Американската филмова академия и се носеше слух, че филмът на Вито Орсини „Огледала“ може да е сред петте най-добри филма за 1977 година. Госпожа Еванс не разбираше много от кино, но бе дочула, че госпожа Айкхорн… госпожа Орсини е доста изнервена от това очакване. Ала като съдеше по рязкото й поведение, може би стана по-добре, че си замълча… Госпожа Еванс не знаеше как да се държи в подобни случаи.

Маги Макгрегър се чувстваше колкото възбудена, толкова и омаломощена от поривистото въодушевление, с което правеше поръчките си. Дотук бе похарчила минимум седем хиляди долара за тоалетите си пред телевизионната камера през следващите два месеца. Поръча си и официални рокли за филмовия фестивал в Кан, който щеше да отразява през май. Те струваха още дванайсет хиляди и щяха да бъдат ушити от специални платове в изискана цветова гама от нюйоркската фирма „Холстън и Адолфо“. Оставаше да й бъдат доставени в срок — инак щяха да хвърчат глави. Естествено, една от точките в договора бе, че телевизионната компания поема разноските по тоалетите. Инак Маги не би харчила така разточително.

Преди десетина години тя бе нисичко, безгрижно и пухкаво момиче на име Шърли Силвърстайн. Баща й бе собственик на най-големия железарски магазин в градчето Форт Джон, Роуд Айлънд. Как ли щеше да реагира тогава, ако някой й беше казал, че е истинско изпитание да похарчиш деветнайсет хиляди долара за дрехи? Дали щеше да се изсмее? Едва ли. Дори тогава бе достатъчно амбициозна, за да си представи подобна ситуация и да прозре, че тя е свързана не само с физическо изтощение, но и с душевни терзания. Ала едва ли би си въобразила, че именно тя ще попадне в подобно положение. Маги и сега не го възприемаше като нещо нормално, макар да бе вече на двайсет и шест, при това знаменита телевизионна звезда, печена колкото Майк Уолъс, та дори и по-добра, както твърдяха мнозина, защото не натрапваше професионализма си. Тя бе по-фотогенична от Дан Радър, а в интервютата си проявяваше вроден усет и истински талант. Всеки уикенд в най-гледаното време повече от една трета от американските телевизори бяха включени на нейното половинчасово предаване. С помощта на предания си екип, който вършеше чудеса, Маги съобщаваше на зрителите вести от шоубизнеса, и по-точно от филмовата индустрия. Новините бяха достоверни, на ниво, и нямаха нищо общо с превзетите долнопробни клюки, които се сервираха само допреди три години на вечно любопитната публика.

Читать дальше