Арчибалд Кронин: Канарските острови

Филдинг преливаше от възторг. С карта и компас в ръка, той следеше пътя, отбелязваше скоростта, с която бяха преминали отделните етапи и не изпускаше от очи хронометъра. Още от детинство той хранеше истинско възхищения към Жулверновия герой Филиъс Фог. Да преодоляваш всички препятствия, за да пристигнеш в точно определеното време също като него, беше още едно доказателство за превъзходството на духа над материята. Така в този момент Майкъл, заедно с пилота Станфорд, правеха изчисления дали ще пристигнат в Бъкден в определения час.

Седнал в креслото си в кабината, Харви отправяше блуждаещия си поглед през илюминатора. Облаците се разреждаха и се превръщаха в снежни парцали, сякаш от продупчена пухена възглавница върху морето се сееха бели пера. От време на време сред тях проблясваха ивици синьо-сива вода.

Обратният път! Харви обърна глава към Мери. Тя гледаше право пред себе си и едва докосваше отворената книга върху коленете й. Беше мълчалива, бледа и отслабнала, толкова отслабнала! Беше оздравяла дотолкова, че да може да издържи това пътуване, но си оставаше затворена в себе си и загадъчна. Брадичката й почти не се виждаше, скрита в кожената яка, а дългите й клепки хвърляха сенки върху скулите й.

Нещо в нея беше променено. Изглеждаше по-зряла, по-сериозна, но някак по-далечна, сякаш сега имаше достойнство и воля, които преди й липсваха. Нямаше ги вече нейните буйни, считани от другите за детински, хрумвания, нямаше я ефирната й непринудена грация. Тя вече не беше онова пламенно и изгубено дете, тя беше вече жена.

Чувстваше ли тя горещия поглед на Харви? Той не беше сигурен и тази несигурност го изпълваше с мъка. Откакто се бяха срещнали отново, те изпитваха необяснимо стеснение един от друг. Стояха сковани и смутени, като че ли се страхуваха от баналните думи, които трябва да произнасят, защото до този момент не бяха оставали сами, и всеки от тях очакваше с надежда и страх някакъв знак, който нито един от двамата не се осмеляваше да направи.

Харви не откъсваше погледа си от Мери, бе съсредоточил в него цялата си воля и се мъчеше да й внуши да го погледне. Той копнееше да зърне дори за миг очите й.

Но тя не обърна глава, все така неподвижна, със скрита брадичка в кожената яка и спуснати надолу клепачи.

Филдинг се промъкна в кабината и седна до Харви, като приятелски постави ръката си върху облегалката на креслото.

— Мъглата се вдига — каза той. — Скоро ще видим Ламанша.

— Разбира се!

— И после ще полетим към стария Солент. Ще кацнем там. Моторът е великолепен! Работи без засечки. Станфорд ме уверява, че най-много след час ще бъдем в Бъкден, тъкмо за чая. Точно в пет и четвърт. Очарован съм от тази точност, но съжалявам за това пътуването. Беше наистина чудесно. На отиване не изпитах никакво удоволствие, може би защото бях страшно притеснен. Освен това ненавиждам да съм сам! Но сега сме четирима… такава приятна компания! Не бих се поколебал да тръгнем отново.

— А, не! — запротестира Елиза, потънала в креслото зад тях. — За нищо на света. — Тя се прозина дискретно и прибави след кратък размисъл: — Единственото нещо да не умра от скука или да не получа нервна криза, е споменът за Дибс, за нещастното му, разкривено от разочарование лице…

Филдинг започна да се смее без всякакво лошо чувство.

— Хайде, хайде, Елиза, ще бъдете по-добре като пристигнем. Само помислете, в Англия е пролет. Ще ни посрещнат цъфнали градини.

— Хайде де! Чакат ни само отворени и преобърнати от вятъра чадъри, ядосани хора, автобуси, които пръскат кал и нито едно свободно такси! Не бъдете такъв оптимист, Майкъл, втръсна ми от вас! По-добре вървете да пилотирате и ни изпратете младия Станфорд. Искам да разбера влюбен ли е в мен. — Тя хвърли дяволит поглед към Харви. — Не виждам защо само Мери да има монопола върху голямата любов.

Майкъл се разсмя още по-силно, постави другата си ръка върху креслото на Мери и така сякаш я свърза с Харви. После каза с любезна насмешка:

— Чувате ли, малка потайнице, как се подиграват с вас и вашия славен флирт?

Харви изтръпна, но Мери остана безучастна, с непроницаемо лице.

Елиза гледаше Майкъл с любопитство:

— Наистина сте очарователен! — каза тя. — Истински джентълмен!

Майкъл, винаги весел, извади табакерата си и предложи цигара на Харви, който отказа.

— Знаете ли — продължи той в същото добро настроение, — шегата настрана, но е толкова хубаво да се върне човек в къщи. Само когато е бил далеч, човек оценява собствената си страна. Радвам се, че ще мога да ви приема в Бъкден и да ви покажа прословутата си роза. Ще ви заведа да видите и приюта, за който се грижа. Това също е една от моите страсти. Основан е от баща ми и аз продължавам да го финансирам. Колекционирам столетници, както някои пеперуди. Всеки с вкуса си! Там има един старец, който след три месеца ще стане сто и две години и…