Никос Казандзакис: Змия и лилия

Сълзите са се натрупали в душата ми години наред. И се задушавам. Задушавам се, о, Клетнице, о, Любима! Ела, накарай ме да плача довечера в леглото. Облекчи душата ми от потопа и от болката.

Превива се цветето, когато небето му изпрати много роса.

Превива се от любов и душата ми.

В мен гори пламък. Като неугасващо кандило пред иконата на Бога. И пред мен се разперват странни криле, големи като крилете на хищна птица.

Някакви нокти раздират сърцето ми. И някакви капки, големи, неми, като сълзи и като кръв капят една върху друга и дълбаят душата ми.

Не плачи и не се страхувай, о, Многообична. Това е големият Орел на Мъката, това е неугасващият пламък на Любовта. Не плачи — аз се усмихвам на Болката и на нейните удари. Сърцето ми се къса и кръвта тече вътре в мен. Нощта идва, Ти прокарваш лекичко ръка по челото ми и крилете изчезват, и кръвта спира — всички рани нощем оздравяват и се затварят. Там горе Бог завижда и си отмъщава. Не, да не плачем — да не приемаме! Чувствувам в себе си как нещо безсмъртно гори и се усмихва. В себе си имам същия пламък, какъвто има и Той, и същото естество, каквото имат и звездите. В мен се развихрят безсмъртието и насладата от Всемогъществото, и великата Целувка, която носят в недрата си Създателите на световете. Със земята ме свързват неразкъсваеми вериги, но чувствувам в себе си Някого, който не приема да се преклони пред Бога!

Нощес, като я наблюдавах гола под меката светлина на кандилото, див копнеж разкървави гърдите ми. Стори ми се, че съм й се насладил изцяло и че в нея не е останала никаква тайна, която да не съм осквернил. Навсякъде, по цялата й голота личат синините от целувките ми и скверните милувки на ръцете ми, и змиевидната линия, с която сладострастното ми тяло я е опасало.

Вечни пътища, които е изминал копнежът ми. Стори ми се, че съм й се насладил изцяло. Изцяло — само една червена тайна ми е останала още. Тя беше скрита там — под кожата й, върху клепачите й, връз ослепително бялата издатина на гърдите й, — беше скрита там вътре и чувствувах как се движи и блудствува кървавочервена във вените.

И чувствувах, че не съм й се насладил напълно.

О, кръвта й да блика и да се лее върху постелята и тялото й да тръпне върху леглото, и очите й да се разтворят ужасени, и ръцете й да се метнат с надежда и страх около врата ми…

О, очарование на кръвта!

И се усмихнах нощес. О, Любима моя, няма да умра, преди да Ти се насладя изцяло.

Искам да побързам да Ти се насладя изцяло. На всички бели тайни на голотата Ти, които спят и очакват. Искам да побързам, може би ще успея да изцедя устните Ти и цялата Ти плът, и всички трепети, които дебнат в дълбините на недрата Ти. Нека Смъртта не получи нито една Твоя целувка. Нека аз получа всичките. Искам да побързам, защото чувствувам, че умираме все повече и повече, и нещо се изплъзва изпод краката ни, някаква часовникова стрелка напредва, напредва там горе и нощта наближава. Някакъв магнит от дълбините на земята ни притегля, не чувствуваш ли, Любов моя? Притегля ни неопределимо — напразно се улавяме за цветята по пътя, за да се задържим. Цветята се изскубват и остават мъртви в ръцете ни, а ние се влечем. О, Любов моя, обвий плътно около мен триумфалната белота на тялото Си, притисни ме още повече, ела — нещастни сме ние, които обичаме, — ела да съединим устните си, душите и телата си в голямата мрежа на желанията си, ела, обвий се около мен, може би ще спрем за малко, може би няколко мига няма да се свличаме там надолу, о, там надолу — в земята, накъдето ни притегля всемогъщият магнит. Ела да побързаме. Не скривай от мен нито една тайна на плътта Си. Чувствувам една душа вакханка в себе си! Не се страхувай. Затвори очи и ми дай ръката Си, и ела да Ти покажа всички непристъпни пътеки на насладата, които познавам. Бурно ще преминава над нас прашецът на нощите. И целувките ще се издигат от вътрешността ни. Ела да побързаме. Някой дебне в ъгъла на леглото. Някакво предчувствие се разстила връз постелята, която прилича на саван. О, къде да избягам и в коя гънка на Тялото ти да се скрия, и как да Те притисна, за да не умра — за да не умра, преди да съм Ти се насладил напълно.

Гледам Те. И ми се струва — и ми се струва, о, Ненаситна, о, Жена, че ако разпилея любовта си връз земята, ще се оплоди безплодната пръст — ще зачене й ще роди червени рози и макове, и злачец, и бръшлян.