Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Изражението на Джосая се промени. Та той принадлежеше изцяло и безспорно към своя род — където и да живееше, колкото и да печелеше, каквото и да правеше. Бе така уверен в това, че нямаше нужда от никакво убеждаване. Прокажен, убиец, маниак, той щеше да си остане Уинтроп от Бостън. Как така детето му няма да принадлежи към фамилията Уинтроп! Това бе немислимо, невъзможно. Умишлено подбраните думи на Корнилия проникнаха зад бронята на себичността му.

— И какво трябва да направя, Корни? — припряно попита Джосая, надявайки се, че от него няма да се изисква нещо, което да му отнема време. Опитите в лабораторията вървяха много успешно и всяка минутка му бе скъпа.

— Остави някои неща на мен. Ако си спомняш, аз се опитвах да ти помогна и преди, но ти все възразяваше. Сега вече е доста късно и все пак за Джордж и за мен ще бъде удоволствие, ако ни разрешиш да запишем Хъни в колежа „Емъри“.

И нашата Лайза постъпва там тази година. Винаги съм смятала, че за дванайсетгодишните момичета — ужасна възраст! — е много по-добре да са в пансион, отколкото вкъщи. Там ще се сприятели и с други момичета от добри бостънски семейства. Пък и баба ти, и майка ти са завършили това училище. Няма нужда да ти казвам, че истинските, дългогодишни приятелства започват именно в пансиони като този. Ако Хъни продължи образованието си във Фрамингам, тя никога няма да създаде такива приятелства. Джо, това е последният й шанс. Не искам да ти прозвучи драматично, но смятам, че го дължиш на Хъни и на горката Матилда.

Корнилия никога не слагаше точка там, където бе абсолютно задължително, макар да знаеше, че това противоречи на добрия тон в бостънското общество.

Милостиня и нищо друго, мислеше си Джосая Уинтроп, но той наистина не можеше да си позволи таксата в „Емъри“. Цял живот се бе гордял, че никой никога не се бе осмелил да му предложи помощ. Сам бе решил да не практикува частно и си плащаше за това, но Корнилия наистина го изплаши.

— Благодаря ти, Корнилия. Приемам и съм ти признателен. Не ми се искаше…, но това няма нищо общо с… Всъщност ти ме разбираш и те моля да благодариш на Джордж от мое име. Довечера ще кажа на Хъни и съм сигурен, че и тя ще се зарадва. Какви документи трябва да се подготвят?

— Аз ще се погрижа за това. Места има, проверила съм. Другата събота нека вземе обедния влак за Бостън. Ще я чакам на Бак Бей, за да поръчаме униформата й. Няма никакви проблеми, скъпи Джордж. Нали ще поръчвам и за Лайза…

Корнилия се гордееше със себе си. Едва дочака седмичния обяд със сестрите си в клуба „Чилтън“. С един победоносен удар бе повалила този упорит мечок Джо Уинтроп, бе проявила щедрост (не че не можеше да си го позволи и все пак…) и се бе освободила от угризенията, които я измъчваха, като гледаше как всички отбягват Хъни на състезанията по плуване и конните надбягвания с пони в имението им Чеснът Хил.

И така, снабдена с всичко, което имаше и братовчедка й Лайза, Хъни замина есента за „Емъри“. Там трябваше да прекара шест години, през които бе аутсайдер повече от всякога.

От всички снобски прояви, отровили живота на толкова юноши (безмилостни прояви, несравними със снобизма между възрастните), може би най-снобската е строгият йерархичен ред, царящ в пансионите за богати девойки. В сравнение с него разпределянето на привилегиите в двора на Луи XIV е едва ли не демократично. Всеки клас си има управляваща клика. Според властта следват втора, трета, четвърта, та дори и пета клика. Във всеки клас има особнячки. Още с пристигането си Хъни бе причислена към тях. Няма правило, което да гласи, че членовете на кликите не трябва да са дебели или бедни (макар бедните момичета в тези училища да се броят на пръсти), но пък е задължително във всеки клас да има особнячки — и то от първия до последния учебен ден.

Това имаше и положителни страни, защото никой не клюкарстваше с Хъни, не я канеха на бридж и тя разполагаше с много време за учене. Някои от учителите забелязаха нейните качества — например бележките й по френски винаги бяха отлични. Дори в „Емъри“ се бяха отказали да ги учат да говорят на френски. Езикът се изучаваше с цел придобиване на четивни и писмени умения. Хъни се посближи с някои от другите особнячки, но отношенията им бяха засенчени от негласното убеждение, че ако не бяха особнячки, сигурно никога и за нищо на света нямаше да си продумат. Тя беше най-близка с младата дебела готвачка Гъртруд, която ненавиждаше кльощавите колежанки. А Хъни бе пълна почти колкото нея. Гъртруд се досещаше, че на Хъни не й стига училищният порцион и водена от съчувствие и злорадство, всяка вечер оставяше в килера на трапезарията голям покрит поднос с останалата в повече храна. На подноса слагаше и сладкишите, които купуваше в селото по молба на Хъни Уинтроп (купуваше й ги с парите, които леля Корнилия даваше на Хъни за джобни).