Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

Самолетът кръжеше над лозята, по които сновяха работници — до гроздобера оставаха броени дни. Били отвори прозорчето от дясната си страна. Тя държеше златно ковчеже в джорджиански стил, дълго около петнайсет сантиметра. То носеше клеймото на именития майстор Бенджамин Смит, Лондон, 1816 — 1817. Вътре имаше гравиран надпис:

Дар на Артър Уелзли

Херцог на Уелингтън

По случай първата годишнина от битката при Ватерло.

От достопочтеното Сдружение на търговците и банкерите в Лондонското Сити,

„Железният херцог ще остане завинаги в нашите сърца“

Били провеси дясната си ръка през прозорчето и веднага усети силата на вятъра. Самолетът кръжеше ниско, с осемдесет мили в час. После вдигна кукичката на капачето и прахът на Елис Айкхорн полетя над лозята Силвърадо, над тъмнозелените листа и тежките гроздове.

Ханк Сандърс продължаваше да се чувства неловко, а странното напрегнато мълчание на Били го навеждаше на мисълта, че може би тя иска нещо от него. Най-сетне кацнаха във Ван Найс. Ханк закара самолета на мястото му встрани от пистата, върна ключовете в „Бийч Аеро Клъб“ и междувременно стигна до заключението, че нейното държане се дължи най-вероятно на особената мисия на полета им. Ала когато излезе на паркинга, видя, че Били го чака в огромното тъмнозелено бентли, което бе слабост на Елис и което Били така и не продаде.

— Да се поразходим малко, а Ханк? Още е рано. — Тя забеляза смутеното му изражение и тъмните й вежди се извиха закачливо. Той изобщо не очакваше такава покана.

— Но…? Всъщност… да, както кажете, госпожо Айкхорн.

— Ханк съвсем се обърка в желанието си да е учтив.

Били се засмя и го загледа — той приличаше на як млад фермер, лицето му бе свежо, открито, с лунички, косата — сламеноруса и доколкото й беше известно, в главата му не се въртеше нищо друго, освен самолети.

— Ами качвай се тогава! Нали нямаш нищо против аз да карам? Царица съм на десните волани. Каква кола, а! Все имам чувството, че съм вън от шосето. — Били бъбреше непринудено и весело, сякаш бяха тръгнали на плаж.

Тя шофираше умело и весело си тананикаше, а Ханк Сандърс се опитваше да се отпусне, като че ли всеки ден излизаше на разходка с госпожа Айкхорн. Чувстваше се ужасно неловко, чудеше се как да се държи и почти не забелязваше в каква посока пътуват. Били излезе от магистралата в посока Ланкашър и след няколко километра сви по един тесен път. Направи рязък десен завой и спря пред малък мотел. Паркира бентлито пред едно от бунгалата.

— Ей сега ще дойда, Ханк. Крайно време е да пийнем, затова не си отивай!

Били се отправи към рецепцията. След малко се появи, небрежно размахвайки ключ и найлонов плик с кубчета лед. Като не спираше да си тананика, тя му подаде плика, отвори багажника на колата и извади голяма кожена чанта. После отключи вратата на бунгалото и усмихнато му махна.

Ханк Сандърс хвърли учуден и смутен поглед на стаята. Били отвори чантата-барче, правена по поръчка преди десетина години в Лондон. Носеха я на конни надбягвания и на лов. Тази чанта бе реликва от един далечен, едва ли не архаичен период в живота на Били, архаични бяха и сребърните чаши, които остави на пода, поради липса на маса. Стаята бе е климатична инсталация и бе застлана от край до край с дебел, мек малиненочервен мокет, който покриваше и три от стените чак до тавана. Таванът и четвъртата стена бяха в огледала. Ханк нервно обиколи стаята — нямаше прозорци, нито столове, само малък скрин в един от ъглите. Осветлението бе странично — на три колонки от пода до тавана блещукаха малки розови подвижни лампи. Огромното легло заемаше почти половината стая. То бе затрупано с възглавници, а чаршафите бяха розови й лъскави. Ханк се чудеше какво да прави и реши да огледа блестящата от чистота баня.

— Какво ще пиеш? — долетя гласът на Били.

Той се върна в стаята.

— Добре ли се чувствате, госпожо Айкхорн?

— Разбира се! Не се тревожи. Какво да ти налея?

— Малко уиски с лед.

Били седеше на пода, опряла гръб на леглото. Тя се протегна и подаде чашата на Ханк. Сякаш бяха на коктейл. Той седна на пода. За свой ужас бе установил, че друго място за сядане — освен леглото! — няма. Надигна сребърната чаша и отпи голяма глътка. С тънка бяла блуза и широка синя памучна пола, Били бе опънала дългите си, загорели крака, сякаш бяха на пикник. Тя се чукна закачливо с Ханк и отпи от чашата си.

— За мотел „Есекс“, рая на Сан Фернандо Вали, и за Елис Айкхорн, който би одобрил!