Катрин Панколь - Muchachas

Адриан й казваше, че е луда, грабваше я в обятията си, за да потвърди, че срещата им е истинско чудо — срещата между принцесата от Сен-Шалан и скитника от Арамил.

Как е живял, преди да се познават? С кого е съзерцавал бяло-сивата луна? Притискал ли е до гърдите си някоя жена от Арамил?

Пръстът, който глади бялата рокля, колебливо спира, отново я докосва. Оставял ли е прозореца широко отворен, докато спи? Стряскал ли се е, когато е чувал дънерът на някое дърво да скърца като спирачката на старо ръждясало колело?

Въпросите се блъскат в главата й. Тя изкривява устни. Слага точка на предположенията си, облича бялата рокля, която пада по нея като туника на весталка.

Той е моят мъж.

Когато е далеч, тя е като боец, готова всеки миг да влезе в сражение, когато е тук, разтваря широко ръце, разтапя се. Мъжът е създаден, за да дава. Жената, за да получава, твърди Адриан. Тя харесва тази мисъл. Харесва й, че той не познава страха. Че знае всичко за нея, без да задава въпроси. Че разчита по тялото й историята на нейния живот. За него тя е отворена книга.

Живяха като нелегални. Избягваха се на работното място. Тя играеше ролята си, размотавайки се из града под ръка с Жюли или с някое друго момиче.

Станала е лесбийка, слушай какво ти казвам, кикотеха се подигравателно Тюрке, Жерсон и Лансени. Ти си я отвратил от мъжете! Хвана си един, колкото да й направи дете, и после го изхвърли като парцал!

Рей слушаше невъзмутимо. Нюхът му подсказваше, че тук имаше нещо скрито-покрито. Тя се опитва да ме прати за зелен хайвер. Не се е родил още този, който може да се ебава с Рей Валенти!

И после се случи онова в училището, което отклони вниманието от тях.

Един априлски ден на 2005 година някакъв мъж влезе в сградата на началното училище на Сен-Шалан и взе за заложници цял един клас от четирийсет деца. Бивш служител от хартиената фабрика, останал без работа, след като я затворили. Жандармите, звеното за борба с тероризма, кметът и областният шеф на полицията се вдигнаха на крак. Полицията отцепи района. Времето минаваше, а мъжът не излизаше от училището. Искаше да му дадат пари, кола и самолетен билет първа класа до Каракас. В следващия миг обяви, че се борел за достойнството на обикновените хора, забравените от системата, низвергнатите. Излизаше на двора, бълвайки закани, насочил огнестрелно оръжие срещу една от учителките, г-жа Грампион. Искаше да донесат хляб и вода за децата, защото нямал намерение да се предава, обсадата щяла да се проточи.

Тогава се появи Рей Валенти. Вдигна ръце във въздуха да покаже, че не е въоръжен, тръгна към мъжа, който се скри зад стъклената врата, и се предложи за заложник. Освободи десет деца и нека си поговорим двамата. Разбирам те, знам какво изпитваш, с теб бяхме съученици, учителите те харесваха, ще ти намерим работа, имаш думата ми.

Рей говореше ли, говореше, мъжът си търкаше очите, очевидно го слушаше. След известно време свали оръжието и позволи на учителката да изведе десет деца. Най-малките плачеха, искаха майките си.

Рей влезе в сградата при разбеснелия се мъж и малко по малко още деца започнаха да излизат на групички.

В края на деня в училището останаха само Рей, две учителки и директорът, затворен в кабинета си, закачен за телефона.

На другия ден, 6 април, рано сутринта мъжът се предаде на полицията.

Рей Валенти отново се появи на първа страница на вестниците и отново стана герой на телевизионните новинарски емисии, засенчвайки отчасти кончината на принц Рение в княжеството му Монако.

Героят бе възкръснал в целия му блясък!

Всички искаха да се доближат до него, да го докоснат, да го поздравят. Родителите оставяха цветя, бутилки шампанско, благодарствени писма пред вратата на апартамента му.

Децата съчиниха песен в чест на Рей Валенти, която духовият оркестър изпълни в деня, в който кръстиха на негово име покритата част от училищния двор.

Рей председателстваше банкети, тържества, събрания на пожарникарите, министри, известни публични личности го поздравяваха с телеграми, президентът Жак Ширак го прие в Елисейския дворец.

След този нов подвиг един издател му предложи да напише книга. Предложение, подплатено с хубав договор и щедър чек. Рей не беше виждал през живота си толкова нули! Издателят изпрати един журналист, натоварен със задачата да опише черно на бяло разказа за тревожните часове, през които родителите, жителите на Сен-Шалан, цяла Франция бяха треперили със затаен дъх.