Катрин Панколь - Muchachas

„Как ли е успяла да се снабди с подобно разрешение? — недоумяваше Филип. — Дали не го е фалшифицирала? А може и Гаетан да е изработил две фалшиви свидетелства?“

Двамата с Гаетан са се срещнали в Лондон и са отишли в Гретна Грийн да сключат брак.

На другата сутрин Жозефин и Филип взеха влака за Шотландия.

В Гретна Грийн наеха кола. Обиколиха улиците на градчето, известно с бързите бракове още от 1754 година, от деня, в който един ковач свързал в брачен съюз в ковачницата си двама шестнайсетгодишни бегълци. Село, което се славеше като брачния Дисниленд на младоженците от цял свят. С къщички, напомнящи на тези на Снежанка и седемте джуджета, многобройни магазини за сувенири, табели, сякаш направени от пандишпан, и очарователни малки огради от жив плет. Фалшив декор, създаден, за да привлича туристи и да им смуче парите.

Тръгнаха из селото, разпитваха местните жители, показваха снимки на Зое и Гаетан, обикаляха хотелите.

Бегълците имаха само един ден преднина пред тях.

Откриха ги в едно магазинче за сувенири.

Зое изпусна чашата, която държеше в ръка.

Гаетан пламна и измънка, леле, майка ти!

Жозефин разтвори широко ръце и Зое се притисна към нея. Изглеждаше изтощена от дързостта си, облекчена, че вижда майка си.

Въпреки това не искаше да чуе за връщане.

— Не мога да живея без него, мамо, чуй ме… Пак ще го направя, ако ни разделиш.

Седнаха на чаша чай в една гостилница.

„Непременно трябва да ги убедим да се приберат по своя воля, в противен случай сме безсилни, прошепна Филип на Жозефин. Според шотландските закони и двамата са пълнолетни и имат пълна свобода на действие. Обадих се в посолството и оттам потвърдиха, че има прецеденти, че е могло да се попречи на сключването на брака, но бегълците не подлежат на екстрадиция.“

Филип говори с Гаетан, който се остави да бъде убеден и с наведена глава се съгласи да се върне в Париж. Изглеждаше почти облекчен, че са успели да ги хванат. Сякаш бракът, на път да се превърне в реалност, се оказваше непосилна тежест.

Зое не искаше и да чуе.

Жозефин милваше дъщеря си с очи и си казваше: „Намерих я, тя е тук, пред мен“. Докосваше с пръст ръкава на Зое, вземаше ръката й, прибираше зад ухото й изпадналия кичур, усмихваше се.

— Не слушаш какво ти говоря! — викаше Зое.

— Едва не умрях. Остави ме да си поема дъх.

— Искам да живея с Гаетан. Оставам тук. Осведомила съм се, имам право.

— А от какво ще живеете? И двамата сте едва на шестнайсет години!

— Ще се оправя. Ще работя. И той също. Но поне ще бъдем заедно. На теб не ти пука, нали си имаш Филип!

— Прекалено си млада за женитба.

— Ти си мислиш така!

— Как ти хрумна идеята за този брак?

За пръв път откакто се бяха събрали, лицето на Зое се разведри и на устните й разцъфтя усмивка.

— Наистина ли искаш да знаеш?

Жозефин кимна утвърдително.

— Като четях „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин… там една влюбена двойка избяга в Гретна Грийн да сключи брак. Последвах техния пример.

— Връщаме се в Париж — заяви Жозефин.

— С Гаетан?

— С Гаетан.

— У нас ли ще дойде да живее?

— Връщаме се в Париж. За другото ще видим после.

— Няма да мръдна оттук, ако не се закълнеш, че той ще дойде да живее у нас. Повече не може да живее с майка си. Тя е психически нестабилна, мамо, плаче, смее се, тъпче се с хапчета, пуши, заплашва го, че ще се нагълта с белина.

— Ще поговорим за това с нея.

— Ами Филип? Той ще се съгласи ли, как мислиш?

Филип не казва нищо. Или по-точно, отваря уста след продължително мълчание в кръчмата на Гретна Грийн, докато Гаетан и Зое отиват да си приберат саковете от хостела, където бяха преспали. Поглежда Жозефин, обгръща я с очи, сякаш да я отдели от заобикалящия свят и заявява:

— Ти решаваш…

Тя занемява, неспособна да отговори, разкъсвана между любовта и дъщеря си.

Трие ръце една в друга, чупи пръсти, криви устни, свъсва вежди, за да не се разплаче. Знае, че не може да избере, но знае също, че ще си тръгне със Зое.

Наложи се да се преговаря с френския лицей, да им обяснява, че споделя тяхното становище, че е лудост, но Зое няма да изкара учебната година в Лондон.

— Тази година е матурата по френски, госпожо Кортес. За Зое е изключително важно да се яви на матура.

— Знам, господин Валентен, разбирам… Ще видя дали ще я вземат обратно в старото й училище.

— Допускате голяма грешка…

Филип отиваше всяка сутрин в кантората, следобед тичаше в Мъри Гроув и се прибираше вкъщи късно вечер. Целуваше я по челото, наливаше си чаша бордо, вземаше шепа кашу и бадеми и с вестника сядаше в хола, винаги в същия фотьойл, винаги под същия лампион. Въздържан, учтив. Отсъстващ. Не беше настроен враждебно, но не отваряше уста.