Катрин Панколь - Muchachas

— Не.

— Сутринта, когато се разделихте… тя нищо ли не каза?

— Не.

— Влезе ли заедно с теб в гимназията?

— Вече не си спомням. Отидох при едни приятели и…

— Защо не ни предупреди?

— За какво?

— Че подготвяла нещо. Така е написала в писмото, което е оставила.

— Имаше вид на щастлива.

— Да имаш вид, не е достатъчно, Александър.

— Ами за мен е достатъчно.

Той отново придобива изражението „не-ме-до-косвай“, навирил брадичка в обичайната си арогантна поза.

Жозефин свежда глава, бясна, че трябва да отстъпи пред един шестнайсетгодишен хлапак, безсилна да започне кавга, неспособна да го постави на място с някоя оскърбителна реплика.

— Е, прозря ли тайната на двойката от гостилницата? — пита Филип.

Двамата седят в малък ресторант на Пиаца Гранде в Арецо. В менюто има разнообразни салати, спагети и три вида десерти. Нищо повече. За сметка на това, обяснява Филип, тук предлагат най-добрите спагети и най-вкусните салати в цяла Тоскана. Да не пропуснем да отбележим, и най-прекрасния изглед към града, средновековните къщи с кули, изрязани като дантела, и Съдебната палата. Собственикът има вид на човек, който си знае работата и не обича да му се мотаят в краката. Мрачен, едър, плещест — същинска стражева кула. Наблюдава залата с внимателен поглед и удря с острото на дланта си, когато някое ядене е готово да бъде поднесено. Има странна прическа, бухнала корона кестенява коса, много бяла кожа и фини, почти женски ръце, които странно контрастират с масивния му силует.

Жозефин вдига очи и зърва едно момиче, което плавно се движи между масите с ръце, натоварени с чинии, с дръзка усмивка, черна, гъста, лъскава коса, небрежно прибрана в конска опашка, пламенни засмени очи, тънка талия и дълги крака, които се мяркат през цепката на полата. То снове между масите, раздавайки усмивки и подхвърляйки шеги.

— Влюбена е.

— Да. Но в кого?

— В някой клиент, който е в залата?

— Помисли добре.

— Тук има само семейства.

— Отвори очи…

Очите й се връщат на мъжа зад тезгяха. Лъчът от прожектора над печката хвърля светлина върху лекия мустак, засенчил горната устна, и запалва в погледа му странно нежно трескаво пламъче.

— Баща и дъщеря? — изказва предположение Жозефин, отпивайки с наслада от чудесното монтепулчано. — Мм, обичам това вино! Предупреждавам те, сега ще кажа някоя глупост. Бързо ми се замайва главата… Бащата е ревнив, не изпуска от поглед дъщеря си? Способен е да я убие, ако я изненада да се целува с някой мъж?

— Гледай добре.

Тя се привежда. Взира се по-съсредоточено. Под карираната риза на мъжа забелязва закръглени издутини, които биха могли да се окажат женски гърди.

— Майка и дъщеря? Мъжът зад тезгяха като че ли е жена. Тоест майка й… В такъв случай къде е нейният любим? В кухнята? Скрит в шкафа?

— Премести се леко вляво, изпъни врат и наблюдавай, по възможност без да те забележат. Няма да се наложи да чакаш дълго, поне така мисля…

След няколко курса напред-назад из залата девойката отива при тезгяха, оставя една чиния и минава отзад да вземе друга. Другата жена се дръпва, скривайки се зад открехнатия шкаф, където клиентите не могат да я видят, но не и Жозефин, която не изпуска двойката от очи. Момичето се доближава, докосва леко жената, хвърля й един изгарящ поглед и бързо се отдръпва, готово да побегне. Жената мълниеносно протяга ръка като пипало на октопод и докопва хитрушата, бутва я назад и тя се огъва като парцалена кукла, разтваря се, предлага се и се оставя да я целуне в трапчинката между гърдите. Бързо се изправя, поправя си прическата и поема към масите, пристъпвайки грациозно с дългите си крака. Очите й искрят и на шията й се забелязва червено петно. Възрастната жена се връща към готварските си занимания, изкривила устни в бледа усмивка, напомняща по-скоро на гримаса.

Жозефин възкликва:

— Двойка жени… трогателни са!

— И също толкова влюбени, колкото първия път, когато ги видях. И аз като теб дълго време мислех, че са баща и дъщеря…

Жозефин се извръща към жената зад тезгяха, която следи любимата си и машинално продължава да реже чушките и лука. Красавицата снове между масите, подхвърля шеги, иронични подмятания, отблъсква ръката на един, прибира парите на друг, разкопчава едно копче на блузата си, но неизменно се връща при възрастната жена, долепя крак до нейния под прикритието на бара, отърква се в нея и жената пребледнява. Свива устни, хапе ги, облизва ги и Жозефин вижда в очите й глада, трескавото желание и в следващия миг — самотата и тревогата от възможната загуба.