Катрин Панколь - Muchachas

Той повтаря много пъти, никога няма да бъдеш стол, Ортанс, и тя най-сетне се успокоява. Тревожният възел изчезва и може отново да диша свободно. Младши е успял да я отрезви. Младши сее щастие, където стъпи, наистина е самороден талант.

— Ти как си? Марсел и Жозиан във форма ли са?

— Баща ми остарява, но все още има добър апетит. Майка се върна на секретарския стол, не иска да го оставя самичък. Аз тъка на два стана: уча и работя за „Казамиа“. Претрупан съм от работа. Светът не се променя само в областта на модата. Трябва да си отваряш очите, постоянно да си нащрек. Дните са дълги, не спя много. Затова не мога постоянно да поддържам мислена връзка с теб.

— Иначе какво ново?

— Нищо интересно. В неделя майка ти беше на обед у нас със Зое…

— А, Зое, тя добре ли е?

— Да. Но на майка ти не й е лесно. Непрекъснато снове между Париж и Лондон.

— Знам. Понякога си говорим. Само че не мога да я разбера. Винаги е било така, ще ми кажеш. Както и да е, аз никога няма да имам дете!

— Да си дете е ужасно. Когато си на шест години, нямаш кой знае какво бъдеще. Никой не те взема на сериозно. Много добре виждам, че преча на управителните съвети, на които присъствам с баща ми.

— Понякога се чувствам ужасно стара…

— Престани с твоето черногледство. Щеше да скучаеш, ако всичко вървеше гладко. В края на живота си никой не си спомня за спокойно прекараните нощи.

Ортанс се засмя.

— I love you много, Младши.

— Ще дойде ден, когато ще ми кажеш I love you и ще се оженим.

Ортанс се разсмя още по-силно.

— Никога не се отказваш, а?

— Заспивам, представяйки си как ми казваш „да“ в гражданското.

— По-добре се съсредоточи върху моята кариера.

— Нали само това правя!

— Добре тогава, продължавай. Смяташ, че трябва да отида на партито на „Прада“, така ли? И няма да ме изгонят? Няма да го преживея.

— Имай ми доверие.

— Окей, шефе!

Ортанс затваря, плаща си двете кафета и излиза от хотел „Карлайл“. Тръсва глава да бухне косата си и да пропъди черните мисли.

Решава да стигне пеш до 57-а улица.

Среща погледа на едно момиче на автобусната спирка. О! Все едно че вижда мишка на кокили! Рядко се е натъквала на толкова неугледно момиче. Горката! Животът е тежък, толкова тежък.

Ако на всичко отгоре си грозен…

Стенният часовник на кафе „Сабарски“ току-що е ударил шест часа. Шест мощни и отмерени удара, които напомнят биене на гонг. В съблекалнята Калипсо сваля бялата си престилка, облича дебело кафяво палто, което закопчава до брадичката, скача в груби, жабешкозелени гумени ботуши. Увива четири пъти около врата си белия шал и пъха ръце във вълнени ръкавици. Сбогува се с шефа си Карл, със сервитьора Густав и си тръгва, тананикайки си. От шест дни работи в кафе „Сабарски“. Харесва й спокойната и уютна атмосфера, просторната, затъмнена квадратна зала, успокояващия мрак, в който може да се спотайва. Клиентите оставят големи бакшиши, които персоналът си поделя, като брои доларите с наплюнчени пръсти. Случва се тя да сервира на масите, но обикновено стои на бара. Там е по-приятно. Ръцете й са заети, докато умът й свободно се рее. Притваря очи, нагласява лъка, подпира с брадичка цигулката, набляга на някой акцент. Съставила си е цял каталог мечти и се понася на крилете им.

Днес не полетя на крилете на мечтите.

Днес Гари Уорд я заговори.

Непременно трябва да повърви пеша. Прекалено е щастлива, за да седи в автобуса. Ще се поразходи по Медисън авеню, искряща лента от светлини и лукс. Автобусът ще почака.

Гари Уорд дойде при нея, облакъти се на бара, погледна я право в очите. И тя не пламна от смущение! Не запелтечи. Не се изпоти. Само може би прекалено дълго бърса чашата от виенски порцелан и сигурно няколко влакънца от кърпата са полепнали по сребърния й ръб, но той нищо не забеляза.

Беше се научила да не се изчервява.

Дълбоко си поема дъх, бавно издишва и си представя красиво, невъзмутимо момиче с високомерен поглед. Вдишва красавицата и издишва изпотеното момиче с острата муцунка. И трябва да си признае, че става! Няколко минути са напълно достатъчни, за да изтрият петната, избили по шията и плъзнали чак до деколтето. Цялата кръв от лицето й се оттегля и се събира на яркочервени петна в основата на врата и по гърдите. Изключително неприятно. Най-трудното е да се научиш да си поемаш въздух дълбоко, дълбоко, без да прекъсваш започнатия разговор или докато издържаш нечий поглед.

Всички момичета от Джулиард Скул са влюбени в Гари Уорд. Казват, че бил половин шотландец, половин англичанин, че ходел с някаква французойка, страхотна красавица от модните среди. Виждали са ги вечер в кафе „Люксембург“. Поръчват си червено френско вино и сплитат ръце. Казват също, че имал зелен кадилак „Елдорадо Биариц“ с оранжеви спойлери, който държал в гараж и го изкарвал само през уикенда. Ходел с любимата си до Хамптън. Танцували край басейна или разтопявали захарни пръчки в камината…