Катрин Панколь - Muchachas

Говори високо, ще речеш, че е глуха. Ортанс се дръпва леко, сякаш казва, не познавам тази жена, не знам защо ми говори, изгубила се е, не е с всичкия си… Прави опит да я отведе встрани, за да се скрие в тъмното. Дано никой не ги забележи! Никога повече няма да може да се появи на лъскавите партита. Името й ще бъде зачеркнато от списъците на пресаташетата, ще й лепнат етикет „компаньонка на дъртата откачалка“.

Тази вечер Елена е надминала себе си. Навъртяла е около врата си реки от разноцветни перли, прибрала е коса в два проскубани, кестеняво — рижави полумесеца, наметнала е оранжев визон и се е покатерила на розови ботуши с платформи. Намазала е устните си с ярко червило, наплескала е клепачите си в синьо с пайети, на скулите й цъфтят две оранжеви петна.

Докато Ортанс се старае да я отдалечи от тълпата пред „Прада“, Елена Харкова дърпа в обратната посока, право към охранителния кордон.

— Имате ли покана, Ортанс? — осведомява се тя със закачливо блеснал поглед на безразсъдна хлапачка.

— Ами… не, оставих я в офиса.

— Хайде, да вървим тогава! Ще ме придружите…

Ръгва я с лакът и тръгва напред.

— Да ви кажа, смятах да се прибера. Гари ме очаква и…

— Няма да се задържаме много. Чаша шампанско, една хапка със сьомга, един бърз поглед към ужасните статуи и дим да ни няма, давайте да вървим!

— Не, наистина, не настоявайте, аз не…

Само да не я обидя. Дъртата откачалка е способна да ни изгони на улицата, налагайки ни с бастуна. И тогава край на живота в замъка, край на личния ми кабинет, на пианото на Гари, край на палуването в огромното легло. Ще трябва да се върнем към безпаричния студентски живот. А това е изключено. Аз се нуждая от лукс, за да дишам, да рисувам, да творя, да обичам, да се смея, да спя, да си четкам зъбите.

— Добре, ще ви придружа.

Ортанс върви до нея, закривайки лице с шала си, за да не я познаят. Стигат до охраната и тя прави път на Елена да мине първа. Тъкмо се готви да я пропусне, зърва малка перлена чантичка, която виси на ръката на Елена, и вижда самата Елена как свежда глава, отваря я, рови в нея и изважда бял, плътен лист хартия, сгънат на четири. Тиква го под носа на церберите, които не само се чупят в кръста, ами я канят с жест да влезе, отваряйки й път с огромните си мускулести ръце.

— Моля, заповядайте, ако обичате… Госпожа Миуча Прада ви очаква на първия етаж. Желаете ли да ви придружим?

— Аз съм с нея! Аз съм с нея! — провиква се Ортанс, вкопчвайки се във визона на Елена. — Двете сме заедно, аз ще я придружавам!

— Не бих желал да й се случи нещо, вътре е голяма блъсканица — обяснява едната бръсната глава с меден глас.

Ортанс полага усилия да запази спокойствие, но не може да откъсне очи от Елена, която хвърля оранжевия си визон на гардеробиерката, потупва рядката си коса, за да й придаде обем, размазва още един пласт червило на устните си, усмихва се на някакъв мъж, който се навежда да я целуне: „Hi, Tom! So nice to see you, I was happy to chat with you last night“ 5. Ортанс отваря широко очи, докато мъжът целува Елена и тихо й говори нещо, а тя мърмори от време на време. Той очевидно търси нейната благословия, която тя му дава най-сетне, кимайки бавно с глава. Двамата приятели се разделят с обещанието да се видят следващата седмица у Изабела. Сигурно сънувам, казва си Ортанс, и ей сега ще се събудя. Коя е тази жена? Досега нито веднъж не съм говорила с нея, винаги отказвам да придружа Гари, когато се качва горе. Професионална грешка.

Елена се обръща към нея.

— Хайде, ще отидем ли да ги видим, тези тъпи скулптури? Не бих искала да умра като непросветен идиот… Какво има? Изглеждате така, сякаш сте видели призрак.

Бутикът е ярко осветен от неонови тръби, дълги белезникави нишки, които опасват стените, очертавайки правоъгълни гнезда, подобни на медени пити. Гигантските статуи, наредени през пет метра, представляват безръки богини и млади пастири с колчани със стрели. Сервитьори в бели сака сноват насам-натам с подноси, отрупани с чаши шампанско. Гостите се тълпят край статуите и правят снимки. Кривят лица в усмивки, обути са в груби обувки или в ботуши с връзки, с прилепнали джинси или с широки поли. Някакъв мъж се развява с шотландска поличка, с жълти мокасини на бос крак. Бръснати глави или разчорлени коси, белезникави устни, очи, очертани в червено. Отвсякъде се чуват гръмки възклицания, всеки се стреми да привлече вниманието на околните…

— Колко посредствени са хората! — заявява Елена с въздишка.

— Кажете ми, мъжът, който говори с вас на гардероба, беше…