Кристина Додд - Съблазън

— Смяната ти сега започва, или сега свършва?

— Сега започва, но ме извикаха снощи заради тълпите, които се разбесняха. Спала съм само четири часа и ей толкова ми остава — Джорджия показа на Неса няколко сантиметра между палеца и показалеца си — да удуша първия турист, който си хвърли мънистата върху Голиат. — Като се наведе напред, тя го потупа по врата. — Горкото момче, и той е изморен не по-малко от мен.

— Още малко остава. — Неса посочи към една количка. — Искаш ли да ти донеса кафе с мляко?

— Не, благодаря. Изпих толкова кафе, че бълбукам. — Джорджия снижи топлия си, мек глас до шепот, така че само Неса да може да чуе. — И непрекъснато трябва да ходя до тоалетната.

Неса се усмихна.

— Искаш ли да направя табелка? Полицай със спазми и подуване. Давайте, разкажете й играта!

— Наистина ли смяташ, че съм подпухнала? — Джорджия свали тъмните очила на носа си и изпрати смъртоносен поглед на Неса, сочейки пистолета си.

— Не съм казала такова нещо! — извика престорено уплашена Неса. — Бронежилетката те прави да изглеждаш опасна, не подута.

— Наистина?

— Наистина. Просто продължавай да повтаряш — още само деветнайсет дена. Още деветнайсет дена и край на шествията, туристите ще са си тръгнали и пак ще настанат Великите пости.

— Още деветнайсет дена, още седемстотин ареста за пиянство на обществено място и неприлично поведение, но Господ да ни е на помощ.

— Радвам се, че работя в банка — каза Неса сериозно.

— Стига да не си банката, която ще оберат този Марди Гра.

— Оберат! Ааа. Имаш предвид Мънистените бандити. Някакви следи?

Наивният тон на Неса раздразни само още повече Джорджия.

— Ти, както и всички в Ню Орлиънс до такава степен гледате на тях като на очарователни шегаджии, че пресата им измисли този умилителен прякор. Но как да откриеш улики при такива обири?

— Не забравяй, че те крадат от студенокръвна корпорация, базирана във Филаделфия.

— И това го има. — С пъргавост, която противоречеше на състоянието й на изтощение, Джорджия изгледа с присвити очи група туристи, излизащи от един бар, които изглеждаха така, сякаш са имали дълга и трудна нощ, и поклати глава. След това върна вниманието си отново към Неса и добави: — Шефът всеки ден ни повтаря да си отваряме очите на четири, но това е Марди Гра. И вече едва стоя на коня.

— Вярно ли е, че старият Макнот е голям гадняр?

Джорджия се наведе на седлото.

— От върха на плешивата глава до върха на блестящите му черни обувки.

— Чух слухове, че изглеждал като Дани де Вито.

— Възможно е. Аз пък чух, че е отшелник, който се крие от пресата.

— Янки — въздъхна Неса.

— Да са живи и здрави.

Жените размениха разбиращи усмивки.

— Ами ти? К’во прайш? — попита Джорджия на нюорлиънския диалект патоа, което накара Неса да се разсмее.

— Страхотно. Просто страхотно. Тази сутрин говорих за секс с лелите ми.

Джорджия се изправи на седлото.

— Научи ли нещо?

— Да. Научих, че и двете не са девственици.

Джорджия примигна.

— Мислех, че си говорила за твоя сексуален живот.

— Боже, да, това също. Нищо не ме плаши вече. Ще дойдеш ли на партито довечера?

— Ти шегуваш ли се? Не ме интересува какви размирици стават днес. Не бих пропуснала партито в дома Дал. — Джорджия сниши глас: — Не знам колко ченгета ще са в състояние да се отбият, но събираме пари. Не много, само колкото да помогнем при разходите. Ще ти донеса плика довечера.

— Благодаря ти. Благодаря и на другите. — Традицията да се дава на момичетата Дал по някой и друг долар в плик за компенсиране на разходите беше започнала много преди раждането на Неса и тя призна без фалшива гордост: — Не бихме могли да го направим без вашата помощ, а ако не организираме партито, това ще разбие сърцата на лелите ми.

— Партито в дома Дал, това е Марди Гра — каза Джорджия.

— Ще доведеш ли гадже?

— Не. — Джорджия беше лаконична до грубост.

Което не възпря Неса.

— И защо не?

— Цивилните не искат да си имат работа с жена, която може да ги повали и да ги пребие, и със сигурност не могат да понесат часовете, когато работя по време на Марди Гра. — Тя потупа коня по гърба и загледа надолу към улицата. — Което означава, че остават само ченгета, а те всички са женени или мижитурки.

— С изключение на…

— Всички са женени или мижитурки. — Джорджия погледна Неса.

— Добре, де. Щом казваш. Но аз харесвам Антоан и случайно знам, че е свободен.

— Не знам защо все ми навираш в очите Антоан Валто. — Всичко у Джорджия — изражение, стойка, движения — излъчваше раздразнение.