Кристина Додд - Съблазън

— Не приличам много на Алтея Дал — възрази Неса.

— Е, така де, не си отровила мъжа си. То даже и мъж си нямаш. Не че това е проблем, млада си още, но ако от време на време излизаш на срещи, нищо няма да ти стане. — Хестия й намигна. — Довечера ще ни доведеш ли някого?

Мади подаде глава от кухнята. Готвачката им беше чернокожа, висока метър и четирийсет и пет, я тежеше четирийсет килограма, я не, по-стара от Господа и авторитетна като него.

Разговорите замряха, щом Мади затръби:

— Макхауърови изпратиха желе от месо и домати — къде място в хладилника за това? — господин Ришарм дойде с плик, а госпожа Банс е приготвила от нейните бонбони с пълнеж. — Черните очи на готвачката се спряха на Калиста. — Преброила съм ги, така че никой да не е посмял да ги пипне. А в кухнята се е появила поредна мишка!

— О, боже. — Калиста тръгна към отворената врата.

— Момичета, трябва да извикате ловец на плъхове. Тук не е мястото за икономии. След наводнението малките гадини се завъдиха в целия град: навират се в килерите, изкарват ми акъла… а вие само ги хващате… — гласът на Мади заглъхна, когато вратата се затвори.

Хестия изненадано се обърна, когато техният най-стар квартирант се домъкна в трапезарията, дърпайки куфар на колелца.

— Пати, нима си слязла! Трябваше да ни предупредиш, че ще закусваш. Останаха само замразени кравайчета.

— ’Сичко е наред. — Пати ди Стефано така го измърмори, че прозвуча като една дума.

— Накъде в това прекрасно утро? — бодро запита Хестия.

— Н’йорк.

— О, Пати, нали знаеш, че довечера е големият празник!

Пати уморено я погледна.

— Виж какво, Пати, поне веднъж трябва да видиш за какво ти говоря — заубеждава я Хестия. — Целият Ню Орлиънс ще се изсипе на прага ни. Ще бъде страшно весело. Сигурна съм, че ще ти хареса!

— Не. — Пати седна на масата и злобно се втренчи в храната.

— Мади не е спряла да готви — продължи Хестия. — Приготвила е задушени скариди в еклерово тесто. Любимото ти.

Пати видимо се разколеба, но поклати глава.

— Трябва да се видя с едни роднини, но все пак благодаря.

Едра, пълна, затворена по характер, гонеща четирийсетте, тя не притежаваше суета или умение да общува с околните. Пушеше до пресилване, черната й някога коса беше вече прошарена. Неса подозираше, че Пати никога не е използвала спирала за очи и едва ли се е обличала с друго, освен с шорти, тениски и сандали. Десет години живееше на тавана им, но дори любопитните й лели не знаеха нищо за нея, освен че е италианка и никога, нито веднъж не е имала посетител.

Да вижда Пати, беше болезнено. Това непрекъснато й напомняше, че се е провалила.

Калиста се върна и докато вратата се затваряше, всички чуха възмутените викове на Мади:

— Ами ако на вечеря гостите видят мишка? Представяш ли си? Онези наконтени госпожички ще се разпищят и ще разлеят коктейлите си по килима…

Калиста сложи пред Пати претоплени кравайчета, сирене крема и шарлота с боровинки.

— Хванах мишката — съобщи тя.

— Противни гадини! — Деби се беше наежила. — Кълна се, че нощем ги чувам да цвърчат на тавана. Да знаете, че видя ли някоя в спалнята си, госпожице Калиста, никой няма да може да мигне тази нощ.

— Не се тревожете — намеси се Хестия. — Ще се отървем от тях до края на седмицата.

Калиста зае мястото си начело на масата.

— Неса, щеше да ни разказваш за повишението си.

— Онази Жена нарочно те спъва. — При мисълта за Стефани Декър веждите на Хестия сърдито се сбърчиха. — Защото ти завижда.

— Искам да ми позволи да й помогна с гримирането. — Даниел беше искрено потресен. — Тя е бежов тип. Бежов тип. Нима смята, че е достатъчно да носи хубави дрехи? Не разбира ли, че трябва да изпъква, а не да се слива?

— Тя е жена в мъжки свят. — Неса разтвори салфетката си с рязко движение. — Трябва да бъде…

— Кучка ли? — попита Пати с уста, натъпкана с кравайчета.

— Да не бъде изтривалка — поправи се Неса.

— Твърде си добра, Неса. — Хестия пъхна лъжица в топлата стъклена тава с боровинковите шарлоти, сервира я на масата и седна. — Ти вършиш цялата работа, а тя обира лаврите.

Пати си взе огромна порция сладкиш.

— Тя е мениджърът на клона. Предполага се, че аз трябва да върша неблагодарната работа. — На практика Неса управляваше клона и там беше грешката й: че не дава Стефани да се развилнее в салона и да подлуди както касиерките, така и клиентите. — Вчера ме накара да приготвя големия офис в ъгъла. Когато я попитах защо, се оплете в обяснения. Не била наела никого, но от Филаделфия й били спуснали заповед — сещате се какво означава това. Господин Макнот се намесва.