Кристина Додд - Съблазън

Всички на масата се спогледаха разтревожено и се втренчиха в нея.

— Няма нищо — увери ги Неса. — Щом Стефани е нещастна, значи новината е добра за мен. Този път ще получа повишение, истинско повишение, което ще усетя по джоба си. — И лелите й щяха да заживеят както подобава: сами в къщата, без да трябва да слугуват на разни квартиранти.

Неса щракна с пръсти и си пожела поне веднъж да е в състояние да проведе разговор с лелите си, без всички да й дават акъл.

— Тоест ще се нанесеш в самостоятелно жилище — заключи Хестия.

— На нея й харесва да живее у нас — възрази Калиста.

— Така е. — Независимо, че щеше да й е страшно приятно да говори с лелите си, без квартирантите да слушат и да изразяват мнение, Неса не можеше хем да си купи апартамент, хем да изплаща ипотеката на дома Дал. Затова щеше да остане.

— Не е в това работата, Калиста — обясни Хестия. — Като се изключи университетът, тя не е живяла на чуждо място с чужди хора. На двайсет и седем е, а аз се притеснявам, че още е мома.

Неса установи, че всички погледи са приковани в нея.

Калиста изглеждаше ужасена.

Даже Хестия изглеждаше изненадана.

— Не съм — промърмори Неса. — Все пак учих в университет.

— О, боже — прошепна Деби и се усмихна със съчувствие.

Райън захласнато въртеше глава наляво и надясно.

Скийтър вдигна поглед от чинията си и така се ухили, че Неса я полазиха тръпки.

Пати се изправи.

— Колкото и да е интригуваща темата, трябва да вървя. — Помъкна се към изхода, но се върна и спря до стола на Неса. — Виж, хлапе, ако някога набереш смелост да зарежеш тъпата банка, ела при мен. Умна си. Мога да те обуча.

Неса се завъртя на стола си и се опули на излизащата Пати. Входната врата от масивно дърво се затръшна.

— Много мило. — Изразителните вежди на Хестия отново се присвиха. — Ако съм я разбрала.

— Тя какво работи ! — попита Деби.

— Не знаем — отговори Калиста.

— Следователно не искате и Неса да работи същото, нали? — полюбопитства Даниел.

— Най-вероятно не. — Хестия замислено долепи пръст до устата си.

— Кой нормален човек би искал да работи с тая? Едно че е смахната, друго, че името й е шантаво и никога не си бръсне белите кълки. — Райън изтри ръце в гърдите си, сякаш бършеше слуз.

— Господин Райх — Хестия строго фиксира Райън. — Не даваме квартира на нехранимайковци, нито на мъже, които правят грубиянски подмятания. Моля ви, спомнете си това, преди да сме взели друго решение по отношение на вас . Същото важи и за вас, господин Грейвс.

Скийтър тревожно започна да мести поглед ту към чинията си, ту към Хестия. Като всяко дете от Юга той отговори:

— Да, мадам.

Агресивното поведение на Райън се смени с момчешка свенливост.

— Извинете. Недостойно е да разнасям клюки. Все пак тя не е от Мънистените бандити.

— Само това липсваше. — Хестия очевидно се докачи. — Пати е сладурана, но никой от Мънистените бандити не е проклет янки.

Неса не удържа тихия си смях.

— Разбира се. Само в Ню Орлиънс са достатъчно луди, за да обират банки за такива смешни суми.

— Не луди, chere . — Калиста се почука по челото. — Умни.

— Превъртели — изфъфли Скийтър.

— Е, скъпи мои, трябва да се занеса до клуба. — Обгърнат от пайети и мирис на парфюм, Даниел се наметна с боата. — Издействах си следобедното шоу, за да бъда тук на партито. О, и… — Той измъкна от деколтето си плик. — Тук има нещо, което ще го направи още по-специално.

Притеснена, Неса извърна глава.

— Не биваше, Даниел. — Но Калиста взе плика и го целуна по бузата.

— Нямам търпение, скъпи мои — извика Даниел.

— Ние също ще се „занесем“ по улиците. Марди Гра е егати… — Райън улови укоризнените погледи на сестрите. — Марди Гра е страшно много работа, но с бакшишите мога да се издържам половин година. — Той се изправи. Деби също.

— Чакай, Райън. Ще те изпратя.

— Страхотно. — Райън дръпна Скийтър да става. Скийтър натъпка една бисквита в джоба си и кимна на лелите.

— Благодаря ви, госпожице Хестия, госпожице Калиста. Великолепно беше.

Входната врата се затръшна неколкократно — могъщият звук на пет сантиметра махагон в съприкосновение с масивната рамка, преди трапезарията да потъне в тишина.

Хестия покри ръката на Неса с шепата си.

— Много се извинявам.

— Хестия, какво те прихвана? За малко да припадна, когато изтърси онова… За Неса… — Калиста изгуби дар слово.

— За миг — Хестия стисна пръстите на Неса — ми се стори, че сме седнали тук с нашето семейство.