Кристина Додд - Съблазън

Мак си записа.

— Пати чия?

— Пати ди Стефано. Проучих я в интернет и оттам не излезе следа. Фамилията не е истинска.

— Или някой хакер е изчистил досието й. Кой друг?

— В дома Дал живеят двама музиканти. Райън Райт и Скийтър Грейвс. Абсолютни смотаняци.

Мак си записа и това.

— И двамата са страшно навити на Неса, но по мое мнение им липсва ум, за да извършат обирите.

— Някой от тях достатъчно умен ли е, за да се справи, ако тя му обясни как?

— Да, но тя едва ли… — Гласът на Рийд секна, когато си спомни, че не му влиза в работата да съди дали Йонеса е виновна, а само да събере информация за нея. — Стана дума, че Мънистените бандити са травестити. Райт и Грейвс не биха могли да се издокарат в такива сложни костюми за милион години.

— Сред нейните приятели има ли травестит, който може да се издокара в сложен костюм?

— Може би, хм, Даниел Френдли. — Рийд неловко се размърда.

— Какво за него?

— Той е шоумен, спечелил известност под името Дейна, и страшно го бива. Ако не знаех какъв е, щеше да ме заблуди. — Набръчканата кожа на Рийд се зачерви и Мак разбра, че детективът все пак се е заблудил.

— Възможно ли е тази Дейна да е едно от копелетата, които ми обират банките?

— Не е достатъчно висок.

— Добре ли върви на високи токчета? — Мак започваше да съска, когато се ядоса.

Детективът наведе глава.

— Ами да, не е изключено.

— Говорихте ли директно с госпожица Дал?

— Всъщност тя говори с мен — срамежливо си призна Рийд.

— Я, какво съвпадение — саркастично подметна Мак. — Изпращам частен детектив да провери дали една моя служителка не е замесена в годишните обири по Марди Гра, а тя решава да си поприказва с него.

— Преиначавате. В онзи град гостоприемството е начин на живот, а аз се навъртах около момичето.

Мак изобщо не се съмняваше.

— Тя го забеляза и ме покани да намина, а аз реших, че това е добър начин да спечеля доверието й. Излизахме няколко пъти…

— На среща ! — Мак едва удържа кипящия си гняв.

— Не, не в този смисъл! — Рийд изглеждаше уплашен и доволен. — Тя ме включи в приятелския си кръг. Излязохме цяла компания на вечеря, обядвахме в дома Дал, запознах се с лелите й — а те двете са големи образи! — и така опознах Неса.

— Тоест вашето разследване е опорочено.

Рийд настръхна.

— Никак даже. Пожелахте да научите за кирливите ризи на госпожица Дал — ето ги. Работата в банката не я удовлетворява, тя мрази пряката си началничка. Не й е приятно, че в къщата живеят наематели, и би ги изпъдила, но семейството се нуждае от средства. Тя е най-очарователният човек, когото съм срещал, но под повърхността е неспокойна, търси нещо повече… — Рийд зарея поглед над рамото на Мак, явно унесен в мечти по Йонеса Дал.

— Добре. — Мак се изправи, вече взел решение. — Бяхте дотук. Приберете чека си от госпожа Фрейтаг. И само имайте късмета да сте се издънили! — Той изрече думите бавно и ясно, оставяйки детектива да схване истинския им смисъл.

Рийд пребледня и Мак разбра, че не е говорил на вятъра.

Ако се беше изпуснал пред Йонеса за неговите подозрения, Мак щеше да съсипе бизнеса му.

Рийд се разбърза и излезе, оставяйки Мак да гледа втренчено в затворената врата и да се бори с импулсите, които напоследък го измъчваха.

Мак нищо не разбираше. Той се беше издигнал до върха благодарение на собствените си сили, обожаваше бруталните корпоративни сливания — с една дума, беше студено и безчувствено копеле. Обличаше се в скъпи консервативни костюми. Черната му коса бе строго подстригана. Гордееше се с чупения си нос и белезите по лицето и шията, изобщо не се замисляше за пластична хирургия.

Офисът му беше обзаведен така, че да му подхожда. Подът беше бетонен. По стените висяха груби модерни етични картини — цапаници от черно и червено. Липсваха цветя и растения, които да омекотят впечатлението, че се намираш в индустриален комплекс. Бръмченето на трите компютъра бе единствената музика, от която Мак имаше нужда. Гигантският прозорец зад бюрото му разкриваше мегаполис от бетон и стомана, където снегът застилаше тротоарите и се превръщаше в киша по улиците.

Какво у нея го караше да я гледа непрестанно?

Същото, което бе накарало горкия глупав Рийд да се влюби. Същото, което оплиташе други мъже в паяжината на Йонеса Дал.

Почти неволно Мак посегна към дистанционното и включи един-единствен видеоекран. Разположената на тавана камера му показа същото, което бе виждал безброй пъти: типично банково фоайе, облицовано с мрамор и дървесина, наредените на опашка клиенти, касиерките, които си приказват, докато извършват платежни операции. Възникна проблем, клиентът започна да спори на висок глас и в кадър се появи млада жена — висока, стройна, дългокрака, спокойна. Тя носеше консервативния син костюм на заетите в банковия сектор. Имаше черна коса, прибрана назад.