Кристина Додд - Съблазън

— Добро утро, сладурано. — Калиста подаде към Неса меката си, набръчкана буза.

— Добро утро, лельо Калиста. Тръпна в очакване на голямата вечер! — Неса прегърна леля си и я целуна. Калиста винаги миришеше свежо и тръпчиво, като лимонов пай.

— Зная. Нямам търпение. — Калиста хвърли поглед на часовника.

— Ела да вземеш яйцата! — извика Хестия от кухнята.

— До довечера, Неса. — Калиста я щипна по бузата и отиде да помогне на сестра си.

Квартирантите ядяха разточителна южняшка закуска: шунка и яйца, овесена каша, плуваща в масълце, бисквити, които топяха в ароматен сос. Неса мислеше, че холестеролът ще ги закопае живи, но поне щяха да умрат щастливи.

Скийтър Грейвс определено беше щастлив. Прегърнал чинията си, той лапаше бърканите яйца със скоростта на човек, убеден, че ако не ги изяде бързо, някой ще му ги отмъкне. А Скийтър даже не беше у тях на квартира; той беше басист, приятел на Райън и все гледаше да си изпроси нещо за ядене.

Райън седеше до него — мрачно красив, с яки рамене и широки гърди, изложени на показ от хавайската риза, закопчана само до средата. Той смигна на Неса като мъж, който е наясно с имиджа си на прелъстител и разчита на него.

— Хей, маце. — Гласът му преминаваше в гърлено ръмжене, когато говореше на Неса — всъщност на която и да е жена. Беше като Гастон от анимацията на Дисни „Красавицата и звярът“. Неса едва ли не очакваше да го види да си разкъсва ризата, за да й покаже плочките си.

До него седеше Деби Войтила. Деби беше готина, миловидна, възторжена, умна разведена жена на средна възраст, която не криеше увлечението си по Райън. Тя постави длан на ръката му и му се усмихна.

— Кафето е горещо. Искаш ли да ти донеса нова чаша?

— Благодаря, Деби, но Неса без друго е права. Нека тя ми налее. — Той протегна чаша.

Цял живот Неса с усмивка беше търпяла подобни глупости от мъжете, без да вдига скандали. Мъжете с малки… с малко его… обичаха да им прислужват. Така че гледаше на това със смях. Но напоследък започна да й писва. До гуша й беше дошло хората — мъже и жени — да злоупотребяват с добрината й, да я лъжат, да я използват. Обвиняваше за това изминалите седем години. Те бяха същинско чистилище, което бе пресякло млякото на човешката й доброта, превръщайки го в нещо различно.

Неса грабна каната, поднесе я към протегнатата чаша и изля тънка струйка върху китката на Райън.

— По дяволите! — Той изпусна чашата и оплиска пода с утайка.

Леля Хестия застана на прага.

— Господин Райт, не толерираме такъв език в трапезарията. — Но очите й блестяха закачливо.

— Много съжалявам. — Неса върна каната на котлона.

— Неса! Тази сутрин си много непохватна! — Деби измъкна едно ледено кубче от чая си, уви го в салфетка и го постави на китката му.

— Така е много по-добре. — Райън драматично въздъхна, улови ръката на Деби и я целуна. — Благодаря ти. Ти си ангел.

Лицето на Деби цъфна в трапчинки и поруменя. Райън изчака тя да продължи със закуската. После се обърна към Неса и театрално завъртя очи.

Неса съжали, че не е изляла кафето в скута му.

— Неса, скъпа, изглеждаш невероятен професионалист в този костюм. С червен акцент около врата би направила заявка за победа — посъветва я Даниел Френдли.

Неса седна до него.

— Имам шалче в чантата си.

— Искаш ли аз да ти го завържа? — предложи Даниел.

Неса широко му се усмихна.

— Мога да вържа толкова един възел.

— Аз не връзвам възли, скъпа. Аз творя шедьоври от коприна. — Даниел беше окичен с бронзови пайети, бели пера и изкуствени камъни. Бледа кожа, майсторски положен грим и големи кафяви очи. Буйна руса коса и изпръхнали устни. И фигура, която караше мъжете да им потичат лигите, а жените — да щипят мъжете си. Докато не откриеха, че е травестит.

Неса знаеше само, че когато седи близо до Даниел — Дейна за своята публика, — се чувства половин жена. В своите обноски, жестове и външност Даниел беше свръхженствен. Единствено гласът го издаваше.

Леля Калиста чевръсто остави пред племенницата си препълнена чиния: яйца, шунка и бисквити.

— Яж. Трябва ти нещо питателно, за да работиш в Онази Банка.

— С Онази Жена — добави леля Хестия, докато зареждаше тостера с още хляб.

Лелите винаги го казваха така, с главни букви — Онази Банка, Онази Жена — и придружаваха думите със смръщени погледи.

Неса нагласи салфетката в скута си.

— Скоро ще ме повишат.

— Време беше — коментира Даниел.

— Като си помисля, че Онази Жена разпространяваше слухове, че си била мекушава — ти, потомката на Алтея Дал! — занарежда Калиста.