Кристина Додд - Съблазън

Това обаче не впечатли Неса.

— Не го правя. И той те харесва, Джорджия.

— Не се интересувам от мъже за една нощ. — Джорджия вдигна ръка. — Просто спри, Неса. Просто… спри. Ще кажа на лелите, че имам гадже, но че не може да излезе от работа…

Неса присви очи замислено.

— Може би и аз трябва да кажа точно това. Че той не може да се откъсне от работа…

— Кой не може да се откъсне от работа? — Джорджия беше изморена. Не следеше мисълта й.

— Не знам. Някой митичен тип.

— Искаш да кажеш, че ти довечера няма да си с гадже?

Като погледна с раздразнение полицайката на коня, Неса попита:

— Спомняш ли си, когато преди три години доведох Брад Огълсби, той се огледа, реши, че домът Дал му харесва и влезе вътре? Единственото гадже, което в продължение на година се превърна в истинско мъчение за мен, като заключваше всяка вечер вратата ми, за да не се изкуши да влезе вътре.

— Бях го забравила. — Джорджия се отпусна. — Това беше страхотно.

— Да. Страхотно. Да не споменаваме как преди две години Рейф Кабело се нафирка и цялата вечер повръща в банята.

— Той още те харесва, да знаеш. — Джорджия видимо се оживи от спомените на приятелката си за миналите ужасии. — Трябва да спреш да отблъскваш тези мъже. Понасят го толкова трудно.

— А последната година беше най-гадна. Онзи метеоролог от Канал 6. — Неса потръпна от неподправен ужас.

— Рейбърн Плъч домъкна телевизионните камери и ти направи предложение. — Джорджия избухна в смях. Между изхълцванията попита: — А спомняш ли си костюма на Елвис? И сините велурени обувки? Мили боже, Неса, каква физиономия направи само, когато разбра…

Неса изгледа приятелката си възмутено.

— Живея единствено за това. Да те развличам.

— Не. Наистина. Съжалявам. — Джорджия избърса лицето си и се опита да се успокои. — Просто… не се сдържах… и когато си спомня пайетите на яката му… бакенбардите… и така нататък. — Последва нов пристъп на смях.

— Ако вече си свършила — Неса потупа за последно Голиат, — аз ще трябва да тръгвам за работа. — И тя се насочи към банката.

— Хей, Неса? — извика след нея Джорджия. — Ще си доведеш ли гадже?

Неса й показа среден пръст, после тръгна през Френския квартал към изисканата стара банка на Чартърс стрийт. В осем и половина тя изкачи стъпалата и почука на стъклената врата.

Униформеният пазач я пусна да влезе и силната струя от климатика я накара да изпита блаженство.

— Добро утро, мис Дал.

— Добро утро, Ерик. — Старомодното фоайе блестеше с мраморните си подове и полирани дървени плотове, гирляндите за Марди Гра искряха, закачени за лампите и маските, украсяващи стените.

Тя пъхна чантата си в заключващото се чекмедже на бюрото си, онова, което бе точно срещу стената на фоайето — същото, което скоро щеше да остави завинаги — после мина зад гишето към трезора. Набра кода на електронния панел и кръглата стоманена врата се отвори тихо.

Последния петък беше проверила парите в чекмеджетата за кеш и беше сложила сумата в отделни банкови торби. Сега извади торбите на рафтовете и чекмеджетата на масата. Малко по-късно днес щеше да дойде бронираната кола и да вземе по-голямата част от парите в брой, банката щеше да отвори и цикълът на работа да започне отново.

Неса взе сега пачките с банкноти от рафтовете, преброи ги, после напълни чекмеджетата. Като нареди чекмеджетата едно върху друго, ги вдигна и отиде до броячната машина. Разпредели ги и погледна часовника си, докато чакаше машината да свърши и да потвърди сумата.

8:50 сутринта. Системата за проверка приключи бързо, но онази грешка, която бе направила преди седем години само бе доказала колко необходимо е да отделяш достатъчно време и да правиш нещата както трябва.

Пет жени и един мъж чакаха на местата си. Всеки беше облечен в костюм, който олицетворяваше определен период от нюорлиънската история. По-възрастните касиерки, Джулия, Дона и Мари, бяха популяризирали това миналата година. Джулия и Дона носеха рокли от бурните двайсет. Мари беше облякла слугинска униформа от 19-ти век в бяло и черно. Джефри се беше пременил в официалния костюм на южняшки заселник, беше пуснал дълги бакенбарди и явно се забавляваше на иронията в облеклото си; Джефри беше чернокож. Тези четиримата изглеждаха страхотно и се чувстваха добре.

Лиза и Керъл, нови в банката, млади и привлекателни, бяха избрали за себе си ефектни костюми от стария Юг. Но сега плащаха за суетата си с дискомфорт.