Кристина Додд - Съблазън

— Хей, Керъл, как е? — попита Неса най-жално изглеждащата касиерка, стройна кахуна с кафяви като на кошута очи, великолепен водопад от лъскава кестенява коса и къса дантелена рокля с обръч от предвоенните години.

— Скарлет О’Хара да ми диша праха. Този корсет ще ме убие. — Керъл хвана корсажа си и го подръпна. — Никакъв климатик, с всички тези фусти… как горките жени са понасяли тези неща?

— Затова са припадали непрекъснато — обади се Джулия.

— И са страдали от депресии. — Керъл изгледа Джулия завистливо.

— И ти щеше да имаш депресия, ако кръстът ти беше стегнат толкова, че да не можеш да пуснеш въздух. — Дона, достатъчно възрастна, за да може да мине за баба на всички, и честна до крайност, се ухили на ужасеното изражение на Керъл.

— Май сте се затъжили за добрите стари дни, а? — Мери провери запасите си от дезинфектант за ръце.

— Не и аз — каза Джефри.

— Нито пък аз. — Изящната, с хубав тен Лиза поклати глава и дантеленото й вдовишко боне, кацнало на къдриците й, се плъзна встрани.

— Чакай, скъпа, позволи на мен. — Докато Лиза се мръщеше, Дона бързо извади една фиба от косата си, оправи бонето и го върна на мястото му.

— Ами ти, Неса? — попита Лиза. — Ти изобщо не си се дегизирала.

— Ето. — Ерик забърза към нея с няколко наниза мъниста. — По-добре си ги сложи, преди онзи Стефанозавър да те види. Знаеш я каква е.

Останалите потиснаха смеха си след прозвището, с което нарече шефката им, и зачакаха Неса да смъмри Ерик. С високомерните си изисквания и строг надзор Стефани си бе спечелила напълно заслужено прякора.

Вместо това Неса изви глава към отворената врата на ъгловия офис на Стефани.

— Тук ли е вече?

Стефани обикновено не идваше преди отварянето на банката.

— О, тук е. — Ерик изимитира походката й. — Като със забучен бастун отзад. Но това означава добри новини за теб, нали, мис Дал?

Неса предположи, че секретарката на Стефани е разпространила новината за новия офис на Неса. Тя погледна към останалите и кръстоса пръсти.

— Надяваме се да получиш повишението този път, госпожице Дал — каза Джулия.

Останалите кимнаха.

— Знам, че не трябва да се надяваме прекалено много. — Макар че Неса винаги го бе правила. Просто си беше такава. Беше от онзи вид оптимисти, които не само виждаха чашата полупълна, но и вярваха, че е от оловен кристал.

Като хвърли поглед на часовника си, тя мина зад гишето.

— Една минута до девет. Нуждаете ли се от нещо? Готови ли сте?

— Готови сме. — Мари изправи рамене.

— Поредният ден в рая — каза Дона.

— От нас се иска само да издържим днешния ден и довечера ни очаква партито в дома Дал — усмихна се Джефри.

Неса погледна към вратата и видя високата, тясна фигура на мъж, облечен в омачкан черен костюм. Погледът му се местеше от една касиерка на друга, върхът на дългия му нос запотяваше стъклото.

— Господин Милър чака да отворим.

Касиерките простенаха.

— След това няма какво по-лошо да стане — каза Мари весело.

— Казваш го, защото няма да дойде при теб — изсумтя Керъл.

— Не, със сигурност няма. Той е от онези типове, които обичат да падат във вашите капани. — Мари кимна към цепката на деколтето на Керъл.

— Девет часът. — Неса даде знак на Ерик. — Отвори вратите.

Ерик направи каквото му беше казано.

Както винаги, опашката от клиенти, чакащи отварянето на банката, беше дълга, и както винаги в петък, господин Милър беше начело. Той изчезна в мъжката тоалетна и излезе оттам с ролка тоалетна хартия под мишница.

Керъл се усмихна и подкани първия на опашката да се приближи, така че се оказа заета при повторната поява на господин Милър.

Той се насочи към Джулия, която промърмори:

— Днес аз изтеглих късата клечка.

— Добро утро. — Господин Милър, за когото се твърдеше, че е министър, беше безкрайно дружелюбен и повече от любезен. Щеше да е идеалният клиент, ако не беше противният му ритуал да развива руло тоалетна хартия и да си бърше носа, преди да изброи парите си и да ги внесе.

Джулия приключи с него бързо и го изчака да напусне банката, за да използва дезинфектанта и да изчисти ръцете и гишето си. После покани следващия клиент и така се изтърколи още един работен ден.

Но това не беше нормален ден.

Днес Неса започваше новия си живот.

— Йонеса! — Високият крясък откъм офиса на Стефани накара дори клиентите да трепнат.

Неса се приближи до секретарката на шефския офис, която промърмори:

— Вземи си повишението, но не приближавай много пръст до устата й. Тези големи зъби ще ти отхапят костта.