Кристина Додд - Съблазън

— Бил съм такъв глупак. — Той погледна Неса объркано. — Иска ми се да можех да й кажа… Миналата нощ се канех да го направя. Опитах се. Опитах да обясня, но не можех да обясня какво… как да обясниш на майка си нещо такова?

Неса разбираше.

— Тя разплака ли се, когато й се обади?

— Да. — Той прозвуча толкова ужасен, колкото всеки мъж при вида на женски сълзи.

— Бих казала, че тя подозира. — Неса изпълзя нагоре в леглото, така че лицата им застанаха едно срещу друго. — Не ми беше лесно, когато изгубих родителите си. Хестия и Калиста бяха понесли много загуби и страдания. Целият Ню Орлиънс се издига от смърт и страдания. Аз наистина разбирам, че ти мразиш крадците, както и поради каква причина. Но трябва да разбереш, че онази касиерка, която ме излъга, едва не разруши живота ми. Освен това аз не съм крала от теб, а ти наистина ме излъга. Така че нека го изясним още сега — ако някога го направиш отново, ще те накарам да съжаляваш.

— Обикновено не говоря лъжи. Известен съм с откровеността си — което хора като Гейбриъл Прескът наричат нетактичност.

— Знам това.

— Никога преди не съм купувал пръстен на жена, та дори и грозен.

— Съжалявам за думите си. Обикновено не съм груба.

— Забелязах. Колкото до мен — никога не съм правил диаграми за това как трябва да функционира един брак. Никога не съм карал юристите си да съставят предбрачни споразумения. Никога за мен не е имало друга, освен теб. Гейбриъл ме видя как гледам онова видео, на което си записана, и ми стана ясно, че ме мисли за някакъв перверзник. — Той обхвана лицето й в длани. — Но когато видях лицето ти се влюбих, не можах да устоя. Обичах баща ми, а той избяга, без да се обърне назад, а мама чака, докато онази банда ме биеше до смърт, преди да избяга. Да те обичам с цялото си сърце беше прекалено голям риск… Но след като те срещнах нямах избор. Защото, Неса, ти си толкова красива вътрешно, колкото и външно, и за мен не съществува друга жена.

Тя се усмихна през сълзи. За човек, когото не го биваше в разговорите, той бе намерил начин да докосне сърцето й.

— Когато родителите ти дойдат на сватбата, с майка ти можете да прекарате известно време заедно. Дори и да не успееш да й кажеш всичко, докато бебето се роди, майка ти ще разбере.

Той подскочи.

— Бременна ли си?

Тя се усмихна спокойно.

— Не искам да чакаме прекалено дълго. Лелите ми не стават по-млади, а мис Мади обича да дундурка бебета.

— Това е проект, по който ще работя с удоволствие. — Той я целуна. Целуна я дълбоко. Целуна я силно. Едва не събори стойката със системата. — По дяволите…

— Макнот! — Неса я хвана и я задържа. Като се плъзна от леглото, тя оправи косата си и се отдалечи.

Медицинските сестри нахлуха с разтревожено кудкудякане. Лелите проточиха вратове от прага.

Пати влезе, по лицето й се виждаха черни петна. Без да обръща внимание на Неса, тя каза:

— Мак! Щепселът на каната за гореща вода в стаята ми пуска искри. По-добре се погрижете за това.

След миг довтаса и Деби Войтила.

— Господин Макнот, направете нещо с тази жена, преди да е изпепелила покрива над главите ни.

Объркан, той вдигна вежди озадачено.

Неса се намеси твърдо:

— Деби, трябва да говориш с леля Калиста и леля Хестия.

— Той е мъж — каза Пати. — Мъжете се занимават с електрически инсталации.

Деби погледна Пати.

— И с небрежни пансионери.

Пати се засмя подигравателно.

— Той няма да ме изхвърли. Имам договор.

— Няма значение, господин Макнот беше прострелян вчера. Мисля, че трябва да му дадем поне двайсет и четири часа, преди да тръгне да оправя електричеството в тази къща. — Неса внимателно поведе двете спорещи жени към вратата, после седна на тапицирания стол, където той можеше да я вижда, но не и да я докосва.

Медицински сестри. Лели. Пансионери. Целият Ню Орлиънс се месеше в частния живот на Мак с Неса.

Той осъзна внезапно, че тя е обула червени обувки с токчета. И като кучето на Павлов реагира с мигновена страст.

Лелите се сблъскаха коя да влезе в стаята по-напред.

Той издиша раздразнено. Беше заобиколен от жени.

— По дяволите!

Калиста носеше чиния с пралини.

Хестия крепеше чиния със сладки.

Те ги сложиха на леглото до него.

— Джеремая, звучиш толкова по-добре. — Калиста притисна ръце към гърдите си. — Снощи си помислих, че си на прага на смъртта.

Хестия се усмихна щастливо.

— Толкова се радваме. Че си добре, искам да кажа. Защо си мислехме…

— Ние? — предпазливо попита той.